Това причудливо растение внася много закачливост и настроение в интериора. От родната му Южна Африка е пренесено по целия свят, като някои народи го наричат оранжев дракон, а други, между които и нашият – заешки ушички. Гальовното си нашенско име цветето дължи на особения строеж на цвета – ако го разгледате отблизо, ще видите силно сходство със заешка муцунка – черно носле и щръкнали уши. По време на цъфтежа, който продължава почти цяла година, цветовете, събрани в съцветия по 10-15, всеки с дължина около 4 см, обилно отрупват храстчето. Пъпките са жълти на цвят, полуразтворените цветове са жълто-червени, а когато са напълно разцъфтели,стават червени и придобиват характерната си форма. Съществува и вариетет с жълтообагрени цветове. Постепенното разтваряне на цвета продължава 2-3 дни. Отначало от пъпката се показват листчета, които с нищо не подсказват какво ще се получи накрая. На следващия ден жълтите листчета леко почервеняват и едва след цяло денонощие се разтварят напълно, обагрят се в червено и се вирват “ушичките” и мустачките-тичинки. По този начин в едно и също съцветие едновременно се виждат различни по цвят и форма цветове, които изглеждат твърде декоративно на фона на тъмнозелените листа. Тънките и гъвкави клонки на рутията са изцяло покрити от плътни блестящи листа.
След прецъфтяването обикновено се завръзват дребни шушулки, съдържащи плоски семена. Ако не държите непременно да ги засеете, по-добре ги отстранете веднага, за да не изчерпват енергията на храстчето.
То се размножава лесно с резници, които във вода пускат корени за 3 до 10 дни. Те се засаждат в лека и пропусклива пръст. При пресаждането през пролетта се използва същата почва.
През лятото рутията се полива обилно, а през зимата – по-пестеливо. Пулверизирането на листата допринася за тяхното добро здраве. През лятото цветето изисква лека сянка. Силната светлина не му вреди, но намалява декоративността му. През зимата директното слънчево огряване води до пищен цъфтеж.
Рутията трябва да се подстригва, като може да се оформи или като храстче, или като ампелно растение. Тя рядко се напада от вредители.
Тайните на успеха
Светлина: Лека сянка през лятото и пълно слънце през зимата.
Вода: Редовно поливане по време на вегетацията и умерено през зимата.
Влажност на въздуха: Пулверизирането спомага за добрия растеж.
Подххранване: Добре се отразява лятното торене с минерални торове.
Лозе може да се сади през есента или през пролетта. Препоръчва се обаче пролетното засаждане през втората половина на март и началото на април. Есента е подходящото време да се подготви и да се обрабо...
Ако имате ценен сорт лешник, червено или черно френско грозде, нар, смокиня или приземно отглеждана лоза и искате да я размножите, вертикалният отвод може би ще ви е най-удобният начин. За хоризонталн...
Калатеята (Calathea) принадлежи към семейство Марантови. Тя има декоративни изрисувани листа и красиви цветове. Произхожда от тропиците в Африка, Южна Америка – тихоокеанските острови на Индия и Австр...
Артишокът е предимно любителска зеленчукова култура за нашата страна, въпреки че би могъл да се чувства добре в градините ни. Отглеждан е и много ценен още от древните народи на Египет и Рим, а по-къс...
Лириопе