Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което точно съответства на формата на ствола. Родът им е малоброен – в него има само 20 вида, но затова пък всичките са декоративни. Между тях има гиганти, достигащи до 10 м височина, а други са дребни, през сухия период, когато са без листа, напомнят купчина чакъл.
У нас може да се намери така наречената мадагаскарска палма (P. lameri), известна и като слонски крак. Тя няма нищо общо с палмите, само най-общо външно напомня за тях. Стъблото е много дебело, месесто и осеяно с остри бодли, у нас достига до 1 м височина. Тънките тесни листа с наситенозелен цвят са разположени на върха му. Цъфти с изключително красиви, прилични на жълти звезди, цветове. Това, за съжаление, при нашия климат се слючва много рядко. При нараняване растението отделя отровен млечен сок.
Когато отглеждаме пахиподиум, винаги трябва да помним, че той е рожба на горещите и сухи страни. Преди всичко трябва да внимаваме с поливането. Всяко задържане на излишна вода може да доведе до загниване. Но също така не понася и липсата на влага. През лятото, докато расте, се полива, когато на дълбочина около сантиметър почвата е изсъхнала. През зимата, когато поради недостига на светлина растежът практически спира, вода се дава много рядко. По това време пахиподиумът се настанява на възможно най-светло място. Температурата на жилищните помещения напълно го устройва, само не бива да пада под 12 градуса.
През лятото растението има нужда от обилно слънчево огряване. Най-добре се чувства на балкона или в градината, като саксията се засенчва, а самият пахипидиум се излага на припека. Свежият въздух и силното слънце допринасят много да доброто му развитие.
Младите пахиподиуми се пресаждат всяка пролет в по-бедна на хранителни вещества почва, която съдържа повече пясък – например градинска пръст и пясък в равни количества. Саксията трябва да е съразмерна с ръста на растението и да има добър дренаж. Възрастните растения се пресаждат през 2-3 години, а почвата за тях трябва да е по-плътна, с по-малко пясък.
Пахиподиумите не се подрязват, за да образуват корона. Те сами се разклоняват леко, когато достигнат определен етап от развитието си. Тогава обиквовено и зацъфтяват.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква много силно слънце.
Вода: Полива се внимателно, защото не понася излишна влага.
Влажност на въздуха: Харесва сухия въздух.
Подхранване: Не е нужно.
Когато купувате фиданка или посадъчен материал за плодни храсти, много внимавайте да не внесете болести в двора си. Защото след това унищожаването на заразите става много трудно, дори невъзможно. ...
Захарната царевица е влаголюбива и засушаването предизвиква по-бързо преминаване във восъчна зрялост. Качествата на зърната се влошават. При висока температура захарността намалява бързо. Щом настъпи ...
Луковиците на зимния чесън завършват своето развитие през средата на юни и трябва незабавно да бъдат извадени. Това се познава по пожълтяването на долните листа и омекването на лъжливото стъбло. В таз...
У нас в оранжериите, парниците и на открито се срещат няколко вида опасни коренови нематоди, познати под името “галови нематоди”. Това са микроскопични червейчета, които не могат да се видят с просто...