Пахиподиумите са много интересни стъблени сукуленти. Техният естествен ареал на разпространение обхваща засушливите райони на Африка и Мадагаскар. На гръцки названието им означава “дебел крак”, което точно съответства на формата на ствола. Родът им е малоброен – в него има само 20 вида, но затова пък всичките са декоративни. Между тях има гиганти, достигащи до 10 м височина, а други са дребни, през сухия период, когато са без листа, напомнят купчина чакъл.
У нас може да се намери така наречената мадагаскарска палма (P. lameri), известна и като слонски крак. Тя няма нищо общо с палмите, само най-общо външно напомня за тях. Стъблото е много дебело, месесто и осеяно с остри бодли, у нас достига до 1 м височина. Тънките тесни листа с наситенозелен цвят са разположени на върха му. Цъфти с изключително красиви, прилични на жълти звезди, цветове. Това, за съжаление, при нашия климат се слючва много рядко. При нараняване растението отделя отровен млечен сок.
Когато отглеждаме пахиподиум, винаги трябва да помним, че той е рожба на горещите и сухи страни. Преди всичко трябва да внимаваме с поливането. Всяко задържане на излишна вода може да доведе до загниване. Но също така не понася и липсата на влага. През лятото, докато расте, се полива, когато на дълбочина около сантиметър почвата е изсъхнала. През зимата, когато поради недостига на светлина растежът практически спира, вода се дава много рядко. По това време пахиподиумът се настанява на възможно най-светло място. Температурата на жилищните помещения напълно го устройва, само не бива да пада под 12 градуса.
През лятото растението има нужда от обилно слънчево огряване. Най-добре се чувства на балкона или в градината, като саксията се засенчва, а самият пахипидиум се излага на припека. Свежият въздух и силното слънце допринасят много да доброто му развитие.
Младите пахиподиуми се пресаждат всяка пролет в по-бедна на хранителни вещества почва, която съдържа повече пясък – например градинска пръст и пясък в равни количества. Саксията трябва да е съразмерна с ръста на растението и да има добър дренаж. Възрастните растения се пресаждат през 2-3 години, а почвата за тях трябва да е по-плътна, с по-малко пясък.
Пахиподиумите не се подрязват, за да образуват корона. Те сами се разклоняват леко, когато достигнат определен етап от развитието си. Тогава обиквовено и зацъфтяват.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква много силно слънце.
Вода: Полива се внимателно, защото не понася излишна влага.
Влажност на въздуха: Харесва сухия въздух.
Подхранване: Не е нужно.
Семената на аконитума се засяват веднага след като се съберат. Това се прави не по-късно от октомври-ноември. За да хвърлите семената в почвата, първо трябва да подготвите терена. Направете леха, коят...
Чубрицата е готова за прибиране, когато растенията са във фаза на начален цъфтеж. За повечето райони на страната това става обикновено към края на юли. Независимо дали е градинска или балканска, перио...
Далията, известна и с името гергина, още от времето на баби и прабаби се радва на нестихващ интерес, ако въобще като растение може да се радва. По точното е ча тя радва окото на ценителя на красотата...
Телата на тази група насекоми са покрити с твърдо восъчно образувание, подобно на щитче, откъдето те носят наименованието си. По цветята и декоративните растения се срещат различни видове щи-тоносни...
Китайска роза