Пандореята е тропическа лиана, която цъфти с необикновено красиви цветове. Това всъщност се отнася за всичките й роднини от семейство Бигнониеви. Родът включва 8 вида, които произхождат от Австралия, Малайзия и Южна Африка.. Името й е свързано с древногръцката митилогия. Пандора е красива девойка, която получила от Зевс кутия, в която били затворени всички беди. Въпреки забраната тя я отворила и оттогава нещастията се пръснали между хората. Разбира се, цветето е кръстено на Пандора заради красотата й и заради обилните семена, които се пръскат с “взрив” при узряване, а не защото носи нещастие.
Обикновено по нашите географски ширини се отглежда жасминовидната пандорея, която през лятото украсява балкони и градини, а през зимата обитава топлите стаи. Жасминовидна е наречена, защото листата и ароматът й са много близки до жасминовите. Като саксийно растение пандореята достига до около 6 м дължина. Това налага да й се осигури опора или стълбичка, по която да се увива. На фона на яркозелените листа с особен ефект изпъкват прекрасните ароматни цветове. Те са обагрени в нежен розов цвят, достигат до 5 см в диаметър и са събрани в големи съцветия.
Тази дъщеря на тропиците не се бои от палещите лъчи на лятното слънце. Може да понесе и лека сянка, но това веднага се отразява на цъфтежа. Свежият въздух в градината или на терасата спомага за доброто й развитие. Водата също трябва да се дава в изобилие, но да се следи да не се задържа в подложката.
През зимата саксията се прибира ва топло и светло помещение. Полива се редовно, без да се прекалява. Оросяването се отразява благоприятно.
През пролетта се пресажда в добре дрениран съд в съответствие с големината на растението. Почвата трябва да е лека и богата. Тогава се прави и лека обрезка, а изрязаните части се използвата за размножение.
Пандореята се размножава със семена, резници и отводи. Това се прави през пролетта и обикновено поникването и вкореняването са успешни.
Когато си завъдим няколко пандореи, може да експериментираме, като оставим едно-две растения през зимата навън. Засаждаме ги направо в добре наторена почва и ги покриваме със слама, листа и други материали срещу измръзване. Ако през пролетта израснат отново, можем да си ги отглеждаме като градински храсти.
Тайните на успеха
Светлина: Обича силно слънце.
Вода: Полива се редовно, без да се задържа излишна влага.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: През лятото с торове за цъфтящи растения.
Напръстникът (Digitalis purpurea) е едно наистина красиво растение, което си заслужава вниманието. Цъфти през юни, юли и август и това го прави много подходящо за дворните (а и не само за тях) цветни ...
Кливията е луковично растение, което произхожда от Южна Африка. Корените му са малко на брой, но дълги и месести. Листата й живеят по няколко години, като всяка година се образуват по няколко. При доб...
Различните групи растения се нуждаят от различна по състав почва. В стайното цветарство се използват смеси, които са съставени от компост, листовка, парникова, глинеста почва, чимовка и пясък. Компо...
Нападенията от трихотецийно гниене се явяват предимно по плодовете на ябълката. Най-често то е по плодовете в хранилището и много по-малко в овощната градина. В много случаи плодът външно е здрав, н...
Резеда