Зюмбюлите са растения с много качества - спретнати са, цъфтят дълго, миришат хубаво и ги има в много багри. Но въпреки това отстъпват по популярност на лалетата, нарцисите и минзухарите. При повечето типове почва може да оставите луковиците на холандските зюмбюли да презимуват в почвата, но рискувате да получите по-лош цъфтеж през следващата година. По-добре е да оставите листата да повехнат, да извадите луковиците и след това да ги съхранявате в сух торф до засаждането. През септември -октомври засадете луковиците на дълбочина 15 см. Не забравяйте две неща - не избирайте големите луковици, които са за засаждане в купи за вътрешна украса; спрете се на луковици със средни размери (зюмбюли за лехи), чиито цветоносни стъбла са по-издръжливи на капризите на времето. Второ, преди да сложите луковиците, добавете към почвата торф или добре изгнил компост.
Сортове: Най-популярни са холандските хибриди на X. ориенталис. През април или в началото на май се появяват гъсто разположените съцветия в багри от бяла до тъмнопурпурна. Стъблото е високо 25-30 см, половината от него е покрито с восъчни цветове (2,5 см). Известни сортове са Amethyst (ранен, лилав), Amsterdam (ранен, червен), Anna Marie (ранен, лилав), Blue Magic (цъфти в средата на периода, пурпурносин), Carnegie (късен, бял), City of Haarlem (късен, жълт), Delft Blue (в средата на периода, бледосин), Jan Bos (ранен, червен), Lady Derby (в средата на периода, бледорозов), Lord Balfour (в средата на периода, виненочервен), L’Innocence (в средата на периода, бял), Ostara (в средата на периода, тъмносин), Pink Pearl (ранен, розов) и Violet Pearl (ранен, розоволилав със сребристи краища). Цветовете на римските зюмбюли (X. ориенталис албулус или Белевалия романа) са разположени по-рехаво по стъблата. Багрите са бяла, розова и синя. Цъфтят рано, но са деликатни. Цветовете на зюмбюлите от третата група Multiflora, също са разположени рехаво по стъблата и всяка луковица дава по няколко цветоносни стъбла. Зюмбюлите от втората и третата група се отглеждат много рядко.
Място и почва: Всякаква почва. Вирее на слънце или лека сянка.
Размножаване: При изваждане отделете издънките. Разделете наесен.
Ремонтантността е една от характерните особености на цитрусовите култури, тъй като на един екземпляр едновременно може да има пъпки, цветове, млади завръзи и презрели плодове. Най-много и най-ценни пл...
За да размножите красивото си цъфтящо мушкато, трябва да вземете резници от него през август. Това може да се направи и в ранна пролет, когато правите резитбата на растението. Преди засаждането резниц...
Зокумите се нападат рядко от болести. От неприятелите обаче много често се срещат щитоносни въшки. Почерняването е именно последица от такова нападение. Въшките се настаняват по кората на стъблото, кл...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
Цианантус