Освен с прочутия чай, остров Цейлон, или Шри Ланка, е дарил човечеството и с нежното и прекрасно цвете кросандра. Дълги години то е било отглеждано само в ботаническите градини, но благодарение на упоритата работа на селекционерите днес всички могат да му се радват в домовете си.
В родината си кросандрата (Crossandra) от сем. Акантови достига височина до метър, но любителите отглеждат по-компактни сортове. Едрите листа са тъмнозелени, блестящи, извънредно декоративни, те правят растението привлекателно дори без цветове, което се случва много рядко, защото цъфтежът е целогодишен.
Цветчетата на кросандрата са обикновено оранжеви, но се срещат и други багри –жълти, бели, дори сини. Те са фунийки, събрани в класовидни съцветия, а класчетата от своя страна се разклоняват и на всяко цветове се появяват дълго и непрекъснато. Цъфтящата кросандра е ярко и чаровно петно във всяка колекция.
Грижите за нея са по силите на всеки. Както всички растения, и тя иска подходящо осветление, своевременно поливане и периодично подхранване. Нужна й е много светлина, но не и пряко слънчево нагряване, при липса на такова място може да расте и на полусянка, тогава обаче цъфтежът се влошава. Температурата в помещението, в което се отглежда кросандрата, не бива да пада под 16 градуса. Полива се, когато горният почвен пласт изсъхне добре, но не бива да се чака листата и цветовете да увяхнат. Преполиването също трябва да се избягва.
Влажността на въздуха е много важна, утринното пулверизиране, а също поставянето на саксията върху съд с влажен едър пясък ще облекчат живота на цветето през летните горещини и сухия зимен въздух. Размножава се с връхни резници през лятото. В чаша вода при температура 22-24 градуса те се вкореняват лесно.
Младите растения се пресаждат всяка пролет в лека хранителна почва, съставена от 2 части листовка, 2 части градинска пръст, 2 части торф и 0,5 части пясък. Възрастните изискват нов дом на 2-3 години.
Особеност на кросандрата е нуждата й непременно да има съседи – самотното растение се развива зле.
Тайните на успеха
Светлина: Не понася директно слънчево огряване, обича разсеяна светлина.
Вода: Почвата в саксията не бива да се пресушава, нито да се преполива.
Влажност на въздуха: Висока, добре е ежедневно да се пулверизира.
Подхранване: През лятото веднъж на 2 седмици.
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Един от най-препоръчваните начини за присаждане преди началото на сокодвижението е т. нар. на „кози крак”. Той е доста труден за любителите, защото не винаги успяват да направят еднакви изрези на кале...
Присаждането се извършва, само когато лозите са в буен растеж - в края на май и началото на юни. Непосредствено преди операцията се премахват излишните леторасти и се оставят само онези, които ще се п...
Кокошият тор в сравнение с всички други органични торове от животновъдството е най-богат на хранителни вещества - азот и фосфор. Съдържа 1,2-1,3 % азот и 0,3-0,5 % фосфор (Р205). Това е 3 пъти по-висо...