Ехмеята е един от удивителните представители на семейство Бромелии. Повече от 180 вида ехмеи обитават тропическите и субтропични области на Южна и Централна Америка. Това са многогодишни тревисти епифити с късо стъбло и едра розетка от от твърди листа с разнообразно обагряне. Седящите цветчета се кипрят в гъсти компактни съцветия. Те са с много интересен строеж и са оцветени в розово, коралово, златисто-червено, алено или синьо.
Името на ехмеята на гръцки означава “връх на копие”. И наистина цветето напомня готов за бой воин: излизащите от фуниевидната розетка и обърнати надолу листа са плътно покрити с шипове, даже цветовете са защитени от заострени прицветници.
В домовете обикновено се отглежда ивичестата ехмея, която се произвежда промишлено от много цветарски компании. Листата й са дълги до 50 см, на ширина са 5-6 см. Те са светлозелени, нашарени с широки сребристобели или розови напречни ивици. Съцветията са с форма на шишарка, гъсти, с многобройни розово-червени прицветници. Цветчетата са дълги около 3 см, отначало са сини, след това добиват червен или виолетов цвят.
Ехмеите са светлолюбиви, но не бива да се излагат под преки слънчеви лъчи. Най-добре се чувстват на източен или югоизточен перваз. Също така обичат топлината – през цялата година температурата не бива да пада под 18 градуса. Поливат се само с престояла затоплена вода. От април до октомври пръстта в саксията трябва да е непрекъснато леко влажна, от ноември до април се полива много внимателно и оскъдно. През горещите летни дни водата се излива в средата на листната розетка, но не бива да се задържа дълго там, защото листата ще загният. Освен това трябва често да се пулверизира. През пролетта и лятото 2 пъти месечно във водата се добавя комбиниран минерален тор. Пресаждат се 2 пъти годишно в специален субстрат за епифити.
Ехмеите цъфтят от май до октомври, всяка розетка цъфти само веднъж в живота си. След прецъфтяването съцветието внимателно се отрязва, а все още красивата листна розетка се отглежда грижливо, докато от основата й се появят детки. Когато достигнат половината от височината на майчиното растение, те внимателно се отделят и се засаждат в самостоятелни съдове. Те ще зацъфтят, когато достигнат оптимален размер, за което трябва добре да се грижим за тях.
Тайните на успеха
Вода: През лятото се дава обилно, през зимата оскъдно.
Светлина: Обича много слънце.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: Два пъти месечно през лятото.
Блатната хризантема (Chrysanthemum paludosum) може да ви радва с цвят от средата на годината до настъпването на мразовете. Тя представлява нискорастящо, почвопокриващо растение от семейство Сложноцвет...
Подстрижката започва по-късно, но е задължителна, защото храстът се превръща в хаос от тънки клончета. След засаждането и през следващите няколко години културната боровинка не изисква резитба. Прем...
Тигридията (Tigridia) от семейство Ирисови (Iridaceae) е член на малоброен род клубенолуковични цветя. Около 20-те представители на рода произхождат от Южна и Централна Америка. Името тигридия означав...
Манголдът или както го наричат листно цвекло е много полезен зеленчук. За храна се използват листните петури, а дебелите листни дръжки се употребяват сварени както цветното зеле или свещите на аспержи...