Афеландрата е родом от тропическите области на Америка. Този типичен представител на семейство Акантови принадлежи към голям род, в който има повече от 170 вида вечнозелени храсти и полухрасти. Като стайно растение е разпространена разперената афеландра. Нейните изключително красиви големи листа са обагрени в тъмнозелено. Централната и страничните им жилки са добре очертани, с цвят на слонова кост и определено създават прилика с растение-зебра. А когато се появят и ярко обагрените съцветия, красотата й става неустоима.
За да поддържаме красотата на афеландрата, не трябва да забравяме, че тя изисква условия, сходни с тези във влажните тропически гори – ярка светлина, висока въздушна влажност и постоянна топлина. Мястото, където ще я настаним, трябва да е много светло, но преките лъчи на обедното слънце не бива да попадат върху листата, защото лесно ще ги изгорят. Влажният въздух се постига с често оросяване или като саксията се постави в широка подложка, пълна с вода, но върху чакъл или друг материал, който ще предпази корените от мокрене. През лятото температурата не бива да е по-ниска от 20 градуса, по-високата не вреди. През зимата 10 градуса са оптималната среда, за да цъфти растението добре. Резките промени на топлинния режим водят до окапване на листата. Същото се случва и когато растенията са по-възрастни. Това лесно се поправя с подрязване през пролетта. Оголеното стъбло се отрязва с остър нож на 5-7 см от основата. След това растението се изважда от саксията, пръстта леко се оронва от корените и се засажда в един номер по-голяма саксия. Почвата трябва да е лека и хранителна. Скоро ще се появят нови стъбла. Започва редовно поливане и подхранване, което ще донесе красиви листа и цветове. Полива се с мека и топла вода, ако времето се застуди, количеството й се намалява, но корените не бива да пресъхват. От пролетта до есента се подхранва с минерални торове за цъфтящи растения.
Размножаването става с резници. За тази цел идеално могат да послужат изрязаните части от пролетната подстрижка. Те се почистват от долните листа и се се засаждат по няколко в съд с влажен почвен субстрат. Съдът се поставя в найлонов плик, който се затваря добре, и се поставя на светло и топло място. Когато резниците се вкоренят и започнат да растат, пликът се маха и младите афеландри се аклиматизират една седмица, преди да се засадят в собствени саксийки.
Тайните на успеха
Светлина: Ярка и разсеяна.
Вода: През зимата по-малко, през лятото обилна.
Влажност на въздуха: Често пулверизиране.
Подхранване: Веднъж на две седмици.
От доста отдавна у нас оранжерийната белокрилка е най-опасният неприятел на зеленчуковите култури. Въпреки, че срещу нея производителите правят не малък брой пръскания в много случаи получените резулт...
Беритбата в точния момент стимулира растежа, образуват се повече нови завръзи. Ако се забавите хранителните вещества ще отидат към семената. За да се определи правилно времето на прибиране трябва да с...
Брунерата е изключително непретенциозно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е дълго и месесто. Листата образуват розетка. Те са сърцевидни и със заострен връх, фино овласени, особено ...
С това нежно име и още с „Венерина пантофка" по цял| свят наричат вида калцеолария хибрида. Повод за това дава особеното устройство на цветовете. Те са сложни, съставени : от две устни: долна - голям...
Епимедиум (горянче)