Дионеята, или венерина мухоловка, спада към растенията хищници. Тези растения по правило обитават бедни почви – торф или пясък, и компенсират недостига на хранителни вещества чрез способността си да улавят жива плячка и д се хранят с нея.
Родът Дионея има само един представител – Дионея мусципулата, по-известна като венерина мухоловка. Това е единственото растение, чийто лов на насекоми може да се наблюдава с невъоръжено око.
Венерината мухоловка е американка – в природата се среща в блатата на Северна и Южна Каролина. Растението представлява приземна розетка от листа с диаметър около 15 см. Всеки лист се състои от крилата дръжка и лист-капан. В зависимост от сезона, осветеността и наличието на насекоми размерите и функциите на листата забележимо се променят. През лятото, когато плячката е обилна, листната розетка е повдигната над почвата, дръжките са тесни и дълги, а пластината –капан е ярко оцветена – обикновено в тъмночервено, и достига максимални размери. През зимата, когато плячката е рядкост, розетката плътно приляга към почвата, дръжките стават къси и широки, а размерите на капана намаляват. Листът-капан представлява диск с максимални размери около 3 см, прегънат по централната жилка. По периметъра на този диск са разположени дълги, твърди и остри зъбци. По вътрешния му ръб, се намират нектарните жлези, които са примамката за насекомите. Средната част на листа е заета от храносмилателните жлези. На всяка половина от диска има по 3 добре забележими влакна, които всъщност са пусковият механизъм на капана. При двукратното им дразнене в течение на 2 до 20 секунди капанът хлопва и за плячката няма спасение. Мухоловката уверено различава насекомите от случайно попаднали нехранителни вещества – например пясък. Ако капанът е хлопнал напразно, листът се отваря до два дни, но ако вътре има плячка, той остава плътно затворен от 6 до 10 дни.
В домашни условия мухоловката расте върху груб влакнест торф. Тя изисква максимално огряване през цялата година, като през зимата реагира добре на доосветяване. През лятото се полива обилно, най-добре е саксията да се държи в съд с преварена или дъждовна вода. През зимата поливането е оскъдно, но не бива почвата да пресъхва. Най-лесно дионея се отглежда в неплътно покрит аквариум, за да се поддържа необходимата й висока въздушна влажност. Ако я гледаме на перваза заедно с останалите цветя, трябва често да я пулверизираме.
Тайните на успеха
Светлина: Изисква максимално огряване през цялата година.
Вода: Много обилно поливане през лятото и по-умерено през зимата.
Влажност на въздуха: Има големи изисквания, затова трябва да се отглежда в аквариум.
Пресаждане: Само когато розетките се сгъстят.
Подхранване: Не е необходимо.
Церопегията (Ceropegia) е от семейство Асклепиеви. Този род включва около 180 вида, които растат из всички тропически райони. Най-разпространен е CeropegiaWoodii – светлолюбиво сукулентно растение с т...
Солданелата (Soldanella) се отнася към род, който събира повече от 11 вида растения, които през последните години са много модерни. Те произхождат от високопланинския пояс на Средна и Южна Европа. Кат...
Полиетиленовите оранжерии с трайно покритие осигуряват възможност за отглеждане на студоустойчиви култури през зимата. Така се постига уплътнено използване на площта и се получава допълнителна продукц...
Зеленчуците ще се запазят по-дълго време, ако ги изсушите. Избират се добре узрели червени пиперки, измиват се и се нанизват през дръжката на конец или канап. Всяка чушка се продупчва до дръжката, за ...