Калистефусът цъфти през лятото и есента в цветните лехи. Удачен е и за вътрешна украса. Листата са мъхести и дълбоко нарязани, а съцветията приличат на големи маргаритки или на малки хризантеми. В каталозите за семена ще откриете зашеметяващо разнообразие от сортове - ниски и високи, обикновени и кичести, в багри от бяла до черна. Растението е почти издръжливо. Обикновено се разсажда през май, но в районите с по-умерен климат може да се засее на открито през пролетта. Не се гледа съвсем без проблеми - чувствително е към някои гъбни заболявания. Никога не го оставяйте на едно и също място години наред. Изберете полуустойчив сорт (Roundabout или Ostrich Plume), ако сте имали подобен проблем. Редовно отстранявайте мъртвите съцветия и осигурявайте подпорки за високите сортове.
Сортове: К. хинензис е основният вид - височина 15-90 см, цъфти от август до края на септември. В групата единични, която не е популярна, влизат високи сортове като Super Sinensis (60 см) - най-добрият избор. Кичестите сортове имат няколко цветни форми. В групата хризантемоцветни влизат както поредицата от високи калистефуси Duchess (10-12,5 см, извити навътре периферни цветове), така и Milady (30 см) и още по-малкият Pinocchio. Групата топчести е ограничена - потърсете Miss Europe и Milady Rose. Дългите перести венчелистчета са характерни за перестата група - Ostrich Plume (45 см) и едроцветният Totem Pole. Групата помпон е с дребни дисковидни съцветия - Lilliput (30 см) и Pompon Mixed (45 см). Този списък в никакъв случай не е пълен. Има прекрасни ниски сортове като Roundabout, както и много високи като Matsumoto.
Място и почва: Алкална почва с добри дренажни свойства. Расте най-добре на слънце и завет.
Размножаване: Засейте семена през март при 8-10°С. Разсадете през май.
Най-малко три-четири седмици трябва да минат от дълбокото обръщане на почвата до сеитбата. Така земята ще се е слегнала. Преди сеитбата почвата трябва да бъде наситнена и подравнена. Дребните семена т...
По своите хранителни качества лещата може да замени хляба, различните видове балур и грис, а в значителна степен и месото. В белтъка на семената й се съдържат почти всички незаменими аминокиселини, не...
У нас оранжерийната белокрилка е отдавна позната, но години наред тя се е проявявала като обикновен неприятел. По-късно обаче, когато бяха създадени оранжерийните комплекси, белокрилката намери много ...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...
Седум (тлъстига)