Карбонатните почви водят до желязна хлороза

Желязна хлороза се наблюдава на почви, богати на карбонати, при уплътняване на почвата, при торене с прекомерно високи норми фосфорни торове, при наличие на бикарбонати в поливните води, при обилно поливане и затлачване на почвата, при добавяне на големи количества органична материя в почвата.
Недостигът на желязо се появява по най-младите връхни листа с характерната жълта междужилкова хлороза с рязко очертани зелени нерви. В последствие обхваща и по- старите листа. Колкото по-млади са листата, толкова по-интензивно се изразени симптомите, които при засилване на недостига се разпростират и върху нерватурата. Новите листа изглеждат жълто-бели с все още зелен край на дръжката, докато остарелите листа са с нормално зелено оцветяване. При силно изразен недостиг на желязо целият лист става кремаво-бял, появяват се некрози, започващи от ръба на листата. С напредване на заболяването се засягат целите дървета, пожълтелите листа опадат преждевременно, отделни клони или цели дървета загиват. Най-силно реагират на железен недостиг прасковата, крушата на дюлева подложка, сливата, дюлята, ябълката, крушата на семенна подложка, кайсията и черешата.
Желязната хлороза е трудно лечимо функционално заболяване, чиято поява може да бъде ограничена, ако нови овощни градини не се създават на карбонатни почви.
При слаба степен на желязна хлороза добър ефект дава пръскането на растенията с 0,3% разтвор на железен сулфат. При листните третирания могат да се използват разтвори с по- ниска концентрация на железен хелат- 0,15- 0,2%, но ако препаратът не съдържа хлор или други вещества, предизвикващи пригори, може да се използва и концентрация до 0,5-1%, при което се получава пълно позеленяване на листата.