Коледничето е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените на дърветата. Цъфти в разгара на тропическото лято, който съвпада с най-лютата нашенска зима. И тъй като стайните растения не менят привичките си, тъкмо за коледните празници домовете ни грейват от неговите изобилни “многоетажни” цветове.
Условията, които коледничето изисква, са пълна противоположност на изискванията на “истинските” кактуси. На него му е нужна рохкава, хранителна почва, достатъчно голяма саксия, обилно поливане, редовно торене, пулверизиране и къпане, стайна температура и умерено слънчево греене. Тъй като да се осигурят тези условия е лесно, почти няма дом без коледарче.
Зиме и лете това цвете може да остане на едно и също място – светло, но без пряко слънчево огряване. Ако имаме сенчеста тераса или градина, лятото може да прекара и там, ще му се отрази добре. Полива се редовно и обилно от пролетта до есента. Всеки месец се подхранва с добре прегорял оборски тор и суперфосфат. В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура - около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.
След като прецъфти, коледничето пак се нуждае от почивка. Поливането се намалява. Този период е най-благоприятен за пресаждането, за да успеят след това да се развият и напълно да узреят новите”листенца”, които ще цъфнат следващата Коледа. Саксията трябва да е достатъчно голяма, за да побере корените, но да не е прекалено дълбока.
Размножаването става много лесно с вкореняване на отделни членчета. Това може да стане по всяко време на годината направо в почвата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
През август гроздето започва да узрява – някои сортове по-рано, други по-късно. Началото се забелязва по това, че зърната на червените сортове започват да се прошарват, а на белите да омекват. Това е ...
Повредите на кората са най-опасни за дърветата и могат да доведат до гибел само в случай, че кората е обелена по цялата окръжност на ствола, тоест на пръстен. В този случай можете да спасите дървото с...