Ятрофата (Jatropha) от семейство Млечки (Euphorbiaceae) идва от горите на Централна Америка. Необикновеният й облик веднага привлича вниманието - силно издуто в основата стъбло, едри яркозелени листа и оранжеви цветове. Възрастното растение напълно оправдава английското си название - "Коремът на Буда".
Ятрофата е непретенциозно растение, което с малко грижи доставя голяма радост.
Обича силната светлина, но трябва леко да се засенчва през жарките летни часове. Тя има мощна коренова система, която бързо изпълва саксията, поради което всяка пролет трябва да се пресажда в по-голяма. Почвената смес трябва да е водо- и въздухопропусклива, а дренажът на саксията се подготвя внимателно. Сушата не е опасна за това цвете, затова поливането става само при пълно изсъхване на горния почвен слой. През лятото е трудно да се прекали с поливането, тъй като големите листа изпаряват много влага, но през зимата трябва много да се внимава - тогава вода се дава съвсем символично. През есента листата опадат напълно или отчасти. Тогава ятрофата се настанява за зимуване на светло, но прохладно място, далече от отоплителни уреди. През февруари трябва да се дава малко повече вода, а когато започне растежът на листата, се полива вече редовно, макар и с малко вода. Колкото по-редовно се полива, толкова по-слабо надебелява стъблото, затова от време на време може да се устройва "сух период", който да подтикне процеса на удебеляване.
Ятрофата се размножава лесно със семена. Те прорастват за една-две седмици. Новите растения започват бързо да нарастват и след няколко месеца напълно заприличват на възрастните. Листата отначало са кръгли, след това стават вълнисти и накрая, през втората година от живота на растението, добиват лопатеста форма. Едновременно с растежа започва и дебелеенето на ствола, така че на втората година "коремът на Буда" вече е добре оформен. Тогава започва и цъфтежът на младите ятрофи.
В съцветието на ятрофата има както женски, така и мъжки цветчета. Те може да се опрашат както самостоятелно, така и изкуствено. След известно време се образуват плодчета, подобни на миниатюрни пъпеши. Те имат зелен цвят и съдържат две или три дълги семенца. При узряване плодчетата потъмняват и се пукват, като семената се разхвърчават на около метър разстояние. За да не ги събираме по цялата къща, плодчетата леко се увиват в марля.
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...
За това растение се споменава дори в Библията. Плиний отбелязал с възторг, че в градините на Рим е израснала черница. Древните гърци я считали за най-разумното дърво, защото тя се разлиства по-късно о...
С нарастването на ствола на овощните дървета при много от тях кората се напуква. Това е неизбежно. Напуканата кора е убежище на много неприятели. Там те запазват зимните си форми и напролет се разпрос...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...