Хемантусите (Наеmanthus) от семейство Амарилисови са голям род - повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и е свързано с характерната окраска на цветовете при някои видове. Като стайни растения се от отглеждат 2 вида - белоцветният хемантус и хемантусът на Катарина.
Белоцветният хемантус, наричан също еленов език, има едра зелена луковица, леко сплесната странично. По-голямата й част стърчи над почвата. Забележителни са листата - от 2 до 6 на брой, разположени в двустранна розетка строго едни срещу други. Те са месести, дълги 15-20 см и широки 6-9 см, закръглени на върха, ресничести по краищата. Оцветени са тъмнозелено. Белите цветчета са събрани в плътно чадъресто съцветие на върха на дебела дръжка и са обкръжени от 5 бели прицветника. Жълтите им тичинки се открояват много ефектно.
Хемантусът на Катарина е твърде различен. Голямата му луковица също е наполовина над почвата. Листата са събрани в розетка, дългите им дръжки образуват лъжливо стъбло, високо до 15 см. Самите листа са тънки, дълги до 40 см и широки 15 см, светло-зелени, вълнисти по краищата. На върха на 60-сантиметрови цветоноси се образуват огромни чадърести съцветия от оранжеви цветчета. Цветчетата са около 30 на брой, ярките им тичинки излизат далече напред. След прецъфтяването се образуват едри червени плодове, които допълнително увеличават красотата на цветето.
Хемантусите са светлолюбиви. Добре растат при южно изложение. През лятото предпочитат високи температури, през зимата понасят и 10-14 градуса.
Поливането също се определя от сезона. През зимата се намалява, дори и ако цветето расте в топла стая. Сухият въздух на жилищните помещения е напълно подходящ.
Хемантусите се пресаждат, когато съдът отеснее - веднъж на 3-4 години. Новата саксия също трябва да е широка и плитка, а луковицата се заравя в почвата до средата.
Размножаването става чрез дъщерните луковици, които се образуват в голямо количество около голямата луковица.
Хемантусите са вечнозелени растения. При добри грижи цъфтят 2 пъти годишно - в края на февруари и през август.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Сладките сортове лук, към които се отнася водният лук и кабата са по-малко лютиви и са подходящи главно за консумация в прясно състояние. Те са по-бедни на хранителни вещества и етерично масло. Общо в...
Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено ...
Родът Белопероне от семейство Акантови е представен от около 30 вида. Това оригинално цвете е родом от тропическите области на Америка. Представлява вечнозелено многогодишно храстче с тънки и гъвкави,...
Плумерията се подготвя за зимен сън