Ерика
^Erica

Думата ерика извиква у нас представа за компактно растение с игловидни листенца и цветове камбанки, което не понася варовита почва и е високо около 20 см. Ериките достигат височина от няколко сантиметра до над 3 м. Използват се в алпинеума, като почвопокривни и като единични растения. Някои растат и във варовита почва. Ако избирате внимателно, може да си направите леха, в която непрекъснато да има цъфнал цвят. Основните правила са да избирате подходящи видове, да засаждате стабилно и всяка година в края на пролетта да мулчирате с торф.
Сортове: При покупката се водете от височината, която се очаква да достигне растението, а не от красотата му в саксията. Ако искате единичен храст, изберете Е. arborea (2,5-3,5 м, цъфти март-април) и две по-малки ерики, които понасят варовика- Е. terminalis (1,8-2,5 м, цъфти юли - септември) и Е. mediterranea (90 см-1,5 м, цъфти март - май). Ако ви трябва храст с височина 45-60 см, изберете Е. vagans (цъфти юли - октомври) или Е. darleyensis (цъфти ноември - април).
Най-популярните ерики са нискорастящи и почвопокривни. Има много прекрасни сортове на Е. сагпеа (цъфти януари - април) с багра от чисто бяла до тъмночервена. Е. cinerea (цъфти юни - септември) също има много сортове с бяла до почти черна багра. Е. tetralix (цъфти юни - октомври) е със сиви листа.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства, за предпочитане е яркото слънце. Добавете торф при засаждане.
Подкастряне: Леко подкастрете растенията, веднага след като цветовете повехнат. Намалете височината на издължените клонки, но не режете вдървенели клончета. Прекалено високите ерики подкастрете през април.
Размножаване: Чрез отводки или зелени резници (2-5 см) в сандъче под стъкло през лятото.