Вибурнум
^Viburnum

Голям род от градински храсти със сортове, които дават багри за през цялата година и служат почти за всичко - почвопокривни, преградни, единични растения и храсти за храстовия бордюр. Всички вибурнуми са издръжливи и се чувстват добре във варовити почви. Не е необходимо редовно подкастряне. Вибурнумите се разделят на три основни групи и във всяка ще намерите един или повече градински любимци - зимноцъфтяща, пролетноцъфтяща и есенна група, при която основното са плодчетата и баграта на листата.
Сортове: Зимноцъфтящата група съдържа популярния V. tinus (Laurustinus). Вечнозелено растение, високо 1,8-3 м, с гроздове от розови пъпки и бели цветчета между декември и април. Старият любимец V. fragrans (V. farreri) цъфти с гроздове от ароматни бели цветове от ноември до февруари. С по-големи, но също ароматни цветове е V. bodnantense. Про-летноцъфтящата група е с дребни бели цветчета, събрани в големи плоски съцветия или „снежни топки - V. carlesii (1,2 м, бели ароматни цветове в стегнати куполи през април и май), V. burkwoodii (1,8 м, подобен на V. carlesii, но по-висок и вечнозелен), V. rhytidophyllum (3 м, отглежда се заради огромните вечнозелени листа с ясно изразени жилки и червените плодчета), V. opulus Sterile (2,40 м, бели, топчести съцветия) и V. plicatum Lanarth (1,5 м, бели дисковидни съцветия). В последната група е V. opulus, c огнени листа и червени плодчета наесен и V. davidii, със сини плодчета.
Място и почва: Предпочита добре култивирана почва с много хумус. Повечето вибурнуми се чувстват добре на ярко слънце.
Подкастряне: Не е необходимо - скъсете старите или счупени клонки след прецъфтяване (листопадни) или през май (вечнозелени видове).
Размножаване: Чрез отводки наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.