С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Сигурно сте виждали как от малка висяща кошничка стърчат мощни зелени еленови рога. Това е забележителната папрат платицерум (Platycerium) - най-едрата, най-необикновената и най-красивата от папратите...
Резитбата е едно от най-специфичните и най-трудно за провеждане мероприятия, особено от любителите овощари. Когато своевременно и правилно се извършва, то може да окаже силно положително влияние върху...
Мозайката по гергините е разпространена навсякъде у нас и е често срещана болест. Признаците на заболяването варират силно при различните сортове. Най-често по листата на заболелите растения нервите и...
Поповото прасе (Gryllotalpa gryllotalpa) е повсеместно разпространен неприятел в страната. Нанася особено големи повреди в лехите, тютюна, парниците и зеленчуците. Зимува като възрастно насекомо и лар...
Амеланхиер