С този храст ще смаете съседите. Стъблата са високи и тънки, а наделените листа са дълги около 60 см. През лятото се появяват провиснали гроздове от зеленикави камбанкоподобни цветове.
Наесен идва ред на сините шушулки с форма на наденички. Въпреки екзотичния си вид декаизнеята е издръжлива и се гледа твърде лесно.
Сортове: D. fargesii е единственият вид, който се отглежда. Изправените стъбла са дълги, разположени близо едно до друго, достигат около 3 м височина. Месестите шушулки са дълги 7-10 см и висят на храста през октомври и ноември. Декаизнеята не умира от ниските зимни температури, но стъблата може да пострадат от късните пролетни студове. При подкастряне отстранете счупените стъбла.
Място и почва: Засадете във влажна почва с добри дренажни свойства. Вирее на слънце и на полусянка.
Подкастряне: След като напролет мине опасността от застудявания, отстранете старите и счупените стъбла.
Размножаване: Засейте семена в парник напролет.
Бегония тубероза (Begonia tuberhybrida или tuberosa) обединява множество сортове, получени чрез хибридизация и отличаващи се с голямо разнообразие. Особеност на този вид е, че в почвата образува гр...
Това досадно насекомо се храни с цветовете на много растения, предимно овощни видове – ягоди, череши, ябълки, круши, кайсии, праскови и т. н. Не прощава на зелето и другите кръстоцветни растения, може...
Цветето, което идва от Южна Европа и краси почти всички български градини, е шибоят. Това тревисто или полухрастовидно растение обикновено е двугодишно, с удължени или ланцетни листа и гроздовидни съц...
През последните две десетилетия основен дял от площта на средно ранните домати вземат нискостъблени (детерминантни) сортове. Те имат сравнително по-дълъг вегетационен период от другите зеленчуци -150-...
Амеланхиер