Леската е плоден и декоративен храст, който може да бъде използван успешно в градината. У нас се срещат три вида: обикновена (Corylus avellana), цариградска (Corylus maxima) и турска или дървовидна (Corylus colurna).
Най-често на наша територия може да се забележи обикновената леска. Тя е храст, достигащ височина 2-5 м със сферична корона. Листата са едри, назъбени по края и последователно наредени на клоните. Появяват се след цветовете. Горната им част е тъмнозелена, а долната – светлозелена. Леската е светлолюбива, но вирее и на сянка. Обича да расте на плодородна почва в градината, но издържа и на влажни почви, стига да не са мочурливи. Понася и засушаването.
Цариградската леска се култивира като плодно и декоративно растение. Прилича на обикновената, но се отличава с по-едрите си плодове и листа с метален блясък. Има декоративна форма с тъмни пурпурночервени листа.
Плодовете на леската са лешниците. Те са едносеменни, обвити с твърда обвивка и са много хранителни.
Размножаване
Леската се размножава чрез семена, резници, отводи и присаждане. Семената запазват своята кълняемост добре до една година. Ако не се сеят веднага през есента, а се оставят за пролетен посев и не се стратифицират, ще трябва да се изчакат да поникнат на следващата година. Ако решим да размножим чрез отводи леската, е необходимо през есента, да изберете храсти, които плододават или са по-декоративни. Лешниците с повече издънки се заравят добре в почвата и се оставят да престоят една година заровени. На следващата есен се освобождават от почвата и внимателно с ножица вкоренените вече резници се отделят от майчиното растение.
Предварително се подготвя терена и на определените места се вкореняват, за да красят или плододават.
Ако искаме да получим нов сорт леска, трябва да присадим. Това се прави през април на будна пъпка. Калемите от желания сорт (едроплоден или декоративен) винаги се присаждат на обикновена леска.
Малайската ябълка (Syzygium malaccense) от семейство Миртови идва от Малайзия, където е била култивирана в продължение на столетия. Това интересно растение е широко известно в страните на Югоизточна А...
Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и при...
Пръскането срещу сачмянката късно през есента е мероприятие с голямо значение. Тази болест се среща при всички костилкови овощни видове, но е най-опасна за черешата, прасковата и кайсията. Поврежда ли...
Сега е времето, в което антуриумът ви е покрива с цветове. Те са събрани в свещовидни съцветия, които са обгърнати от пищен прицветник, наричан “спата”. Тя най-често е обагрена в червено или розово, н...
Дойде време и за лешниците