ЯДЛИВА ГЪБА. Изключително подходяща за готвене. При сушене потъмнява. На по-едрите екземпляри се консумират само шапките, защото пънчетата стават твърди и трудно се преработват.
Расте в широколистните гори, под тополови дървета, на групички, масово, често и в паркове с широколистни видове дървета наоколо. Расте през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е добре заоблена, а по-късно е по-разперена. Това е една доста голяма по размери гъба: диаметър на шапката 12-15 и до 20 см, а често отделни екземпляри тежат по 200-300 г. Ръбът е сведен надолу. Кожицата обикновено е суха, а при влажно време е мазна на пипане. Трудно се обелва от плодовото месо на шапката. Цветът й е оранжево-червен до сиво-жълто-червен.
Плодовото месо е твърдо, здраво, не се напада от червеи. В застарялата гъба омеква. Има бял цвят, но при разчупване и престояване известно време на въздух се оцветява светлочервено до сиво-синьо-виолетово.
Тръбичките са много къси, стоящи свободно към пънчето, бели, но при застарелите екземпляри белезникавосиви.
Спорите са бледожълто-кафяви. Споровият прашец е кафяв.
Пънчето е високо 15-20 см и дебело 1-3 см, винаги по-широко в основата си, сивобелезникаво с примеси от виолетово-черни тоналности.
Манатарка борова