Сем. Устоцветни - Lamiaceae (Labiatae)
Описание:
Многогодишно тревисто растение с право, четириръбесто, рядко окосмено, разклонено в горната си част стъбло, високо до 60 см. Листата са срещуположни, с къси дръжки, яйцевидни, като долните са слабо окосмени и по-едри. Цветовете са събрани в класчета, разположени в съцветие метлица в пазвите на керимидообразни прицветници, които са обагрени лилаво, рядкозелено. Прицветниците и листата или са без жлези или имат редки жлези отвън във вид на блестящи жълти точки. Цветовете са бели или червени. Чашката е петзъба и тръбеста, с двуустно венче и 4 тичинки. Плодът се състои от 4 тъмнокафяви орехчета. Цъфти м. юни - август.
Разпространение:
Из храсталаците, каменливите места и поляните до горната граница на горите из цяла България в няколко разновидности.
Употребявана част:
За медицински цели се събира цъфтящата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Стръковете се берат по време на цъфтежа м. юни - август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 35°С. Изсушената билка е зелена с червеновиолетови цветове, приятен мирис и слабо нагарчащ вкус.
Действие и употреба:
Билката има антисептично, болкоуспокоително и отхрачващо действие. Употребява се при бронхит, кашлица, жълтеница, стомашни и чревни болки, лошо храносмилане, епилепсия.
Външно: За бани при рани и екземи.
Рецепта
1 суп. лъжица от билката се кисне 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Майорана