ИВАНА - певицата на народа

В началото на годината, когато са и рожденият, и именният ден на Ивана, топастроложката Алена предупреди емблемата на родния поп фолк, че 2011-а за нея ще завърши емоционално и ще е изпълнена с много материални успехи, стабилизация и любов. Е, все още сме доста далеч от края на декември, но досега по всичко личи, че най-вещият спец на хороскопите у нас най-малкото е на прав път. Начевайки 13-та година в своята творческа кариера, звездата не се включва в лятното турне на фирма Пайнер, но пък се реваншира на почитателите си като взема участие в голямата музикална лятна фиеста, където изпълнява трите си летни предложения за годината. На 27 януари по Планета ТВ се завъртя видеоклипът на песента „По дяволите Рая”, а на 15 март се включи в Пролетното парти на фирма Пайнер, провело се в Планета Пайнер клуб - Пловдив. На 3 април излезе видеоклипа към песента "Ало, девойките". В момента гласовитата дама е част от журито на реалити шоуто за нови таланти - Гласът на България, което стартира от 18 юли по bTV. Тя е един от четиримата треньори, подбрали по собствени критерии музикални таланти, които включиха в отборите си. Изпълнителката разкрива, че основно се е доверила на интуицията си и вярва, че е направила най-добрия избор. Убедена е, че нейният тим е много интересен и най-интернационален. Участниците в него са различни като глас и звучене, визия и дори етнос, а това няма как да не провокира интереса към отбора.
Ивана не крие, че новото амплоа, в което се изявява, е истинско предизвикателство за нея, точно заради по-различния формат. Според певицата най-голямо изкушение е възможността да се правят различни музикални експерименти, която предоставя шоуто.

Ваня Калудова,
както е истинското име на „певицата на народа”, е родена на 31 януари 1969 г. в Айтос. Тя е единственото дете в семейството на Кина и Тодор Калудови. Като единствено дете в семейството, момичето не е лишавано от нищо. Наравно с любовта си към лудориите, Ваня проявява афинитет и към музиката. В Свищов бъдещата звезда завършва висшето си образование, специалност търговски бизнес и посредничество, а по-късно учи право в Бургаски свободен университет. Но прекъсва само след един семестър, тъй като се омъжва. През 1993 г. ражда дъщеря си Теодора. Днес 42-годишната дама доверва, че е запазила най-добри чувства към бивши си съпруг Валентин. ---Откровено издава, че предсказанието на Алена е на път да се сбъдне: „Любовта е нещото, което ме кара да творя, да правя хубави песни, да се чувствам жива.”

За 12 години на сцената жената, известна с това, че пее винаги „на живо”
и не желае да я свързват по никакъв начин с политиката, изля душата си в едни от най-култовите парчета и спечели най-престижните награди в попфолка. Първият й хит е „Сто патрона”, който тя изстреля директно в сърцата на феновете си.

Всички в рода на Ивана са музиканти,
но най-голямо влияние върху нея упражнява баща й. Той е известен акордеонист. Бабата, на която Ивана е кръстена, също е била известна певица. Ваня е едва 4-5 годишна, когато запява. Първата песен в детския й репертоар, е „Имала майка едно ми чедо”.
Бащата на певицата работи със свой оркестър по Черноморието. Когато щерка му е в осми клас, певицата се разболява. Заведението, в което оркестърът свири тогава, е в битов стил. Посетителите - основно чужденци. Въпросът е „на живот и смърт”, а решението - светкавично. Ваня хваща микрофона и изпява няколко народни песни.

Първата си предсецинчна репетиция
прави в колата на път от Айтос за Обзор. Тогава дори няма сценичен тоалет, а се е явява на първата си изява с бяла блуза и черна пола.Това за бъдещата любимка на публиката е началото на големия й триумф. Представя се блестящо, канят я за работа през цялото лято. Признава, че на сцената определено й харесва още от първите аплаузи, прозвучали за нея. Та, житейският й път е начертан. Разширява репертоара си. Продължава да работи сама. Прави дамска формация "Прима +", свири на клавирни и снтезатор. С бозукарката си Стояна, с която са близки приятелки и на чието момченце става кръстница, се срещат в едно заведение. Кани я да се присъедини към състава. Когато формацията е в състав Ивана, Стояна и Румен получават покана да свирят на "Приказките". Талантът й е забелязан от управителя на Пайнер Митко Димитров. Съдбата се усмихва на певицата и тя получава предложение да подпише договор с фирмата. За Ивана всичко е като сън. Тя е получила възможност да се пребори за място сред най-добрите. Съдбата се намесва и при избора й на артистичен псевдоним. Ваня става Ивана. С това име тя придобива международна известност. Първата и записана песен във фирмата е "Идол". Втората и песен е дует с Коста Марков - "Дърво без корен". Третият й запис е и първият й страхотен хит, който още възпламенява феновете - "100 патрона". Дебютният и изключително успешен албум е наречен на тази песен.

„Това, че съм поп фолк певица, не означава, че слушам само нашата музика. - категорична е брюнетката -
Израснала съм с българския фолклор и българската поп музика

В поп фолка има наченки и от едното, и от другото. При нас, в поп фолка, виждам, че се критикува най-много. Казват, че ние правим типичната чалга. А не е така. Има си я типичната чалга, но има и стойностна музика, която мисля, че е останала във времето.” Според нея световната финансова криза е най-лесното оправдание за кризата и в по фолк жанра: „През последните години нещата се преекспонираха. Когато един модел върви успешно, той се копира директно. Не се правят нови неща. Има криза в идеите като цяло, криза в това да намериш качествния текст, да направиш добрата музика. Другият проблем е, че много „певци” решиха да стнат известни. Пренасити се пазарът. И ако трябва да върнем нещата преди 10 и повече години, поп фолкът беше нов с имена като Глория, Нелина... И като всяко ново нещо беше интересен на хората. В момента има пренасищане от многото изпълнители и липса на свежи идеи. За приликата между изпълнителките в жанра казва: „В това няма нищо лошо. Хората имат база за сравнение. Нормално е твоето лице да омръзне. Ето, аз, след тези 12 години, мога да променям репертоара си, да импровизирам, но самото ми име е омръзнало. Лошото е, че нещата в България са объркани. Например, едно пошло нещо, поставено в красива рамка, у нас се приема за изкуство
и обратно...”

Впрочем, наричайки я „душата на поп фолка”,
все по-малко са тези, които я вкарват в общия кюп от силиконови „чалгаджийки”. На повечето от колежките й не им е драго, но със своята искреност и умението си без усилие не просто да извисява глас, но и да анализира случващото се на професионалното й поприще, Ивана си е спечелила и признанието, че е най-интелигентна в гилдията. Тя приема това с усмивка и естествено, става й приятно. Доверява, че е имало дълъг период, в който упорито, по „водолейски”, си е казвала: „Искам и пред малките да съм актуална, и при 17-годишните, и при 40-годишните... И по-нагоре.” Сега е осъзнала: „Истината е, че трябва да следвам линията, която аз намирам за правилната - като стил на пеене, като текстове, като музика. И ако тя не се харесва на сегашните 16-годишни, ами няма да ме слушат. Тяхната певица няма да е Ивана, тяхната певица ще е някое от младите момичета - Галена, Преслава или което и да е от това поколение. Но признавам, че имаше един момент, в който от много лутане направих песни, които не са мои. Например, една песен, която се казваше „До мен”. Някакви телефони до мен, някакви есемеси... Пак е забавна, пак е приятно. Но това не съм аз...”

Повечето артисти, независимо в коя област се изявяват,
не пропускат да споменат, че са суеверни, че си имат специални ритуали преди срещите с публиката. С Ивана е същото, но с обратен знак: „Суеверието е нещо, за което сме чували от родители, от познати, от близки. Обаче в последно време ми прави впечатление нещо такова - например, противно на поверието, на мен пусто, числото 13 ми носи късмет. Черна котка като ми мине път, си е чист късмет. Експериментирам - минавам под стълба, за да видя какво ще се случи - казват, че не било за хубаво. На мене пък ми се случват най-хубавите неща тогава.”
Не се обижда, чувайки за себе си, че била „обратна”, смее се: „Да, така е. Искам да съм различна. Да съм индивидуална, да имам свой почерк. Искам така да правя нещата, че да кажат: Да, това е тя.”

И както се случва на мнозина, стигнали върховете в кариерата си,
нещата в личния им живот куцат. Изпълнителката на „Шампанско и сълзи” доверява, ч все по-често прави своята простичка житейска равносметка: „Оставам сама и си казвам: Добре, имаш аудиторията си, имаш публиката, която те обича, имаш детето, имаш родителите си, които са най-близките хора до тебе. Обаче, като нямам любов, дали имам всичко? Онази мъжката любов, която винаги чакаш и винаги те кара да се чувстваш пълна.” Всъщност Ивана е на път да забрави тази мисъл, защото според запознати тя е срещнала човека, на когото да даде сърцето си – гръцкият музикант Костас.
Противно на опитите за грозни одумки, свързани с нея и бившия й съпруг, без дори мимика на раздразнение, казва: „С удоволствие бих говорила за бившия ми съпруг, защото с Валентин се познаваме от деца. Ние сме съседи в малкото градче Айтос, където имаме 20-30 хиляди души, които се знаем помежду си. След това вече не знам какво стана - стана нещо - и започнахме да си излизаме уж в компания, уж беше приятелска компания, уж си беше само приятелство. Тогава бях на 20-21 години. На 22 се оженихме. Беше интересно и забавно. Той имаше кола, което за онова време беше много престижно. А ние - ха насам, ха натам с нея, по дискотеки, по кафета... И почнаха съседи, приятели... Да казват на родителите на Валентин, съответно - на моите: „Абе, какво става. Вече не е само тая дружба, дето беше само в махалата. Просто си е нещо друго, различно. Виждаме ги, че стоят до късни часове в автомобила му.” И така. След това нещата си дойдоха по местата. Не знам, от само себе си пак. Просто трябваше да се оженим. Не, не бях бременна, че това да е наложило прибързан брак. Не. И двамата просто искахме да го направим.”

Много пъти се е питала какво всъщност е довело до развода им:
„Изживях го много трудно, знам, че и с него е било така. Но една истина не знам дали е обективна за всеки. Аз бях певица и преди да се оженя, и след това. След като родих, започнах отново да пея. Мисля, че на него това не му хареса, въпреки че когато в началото заговорихме за брак, аз му казах, че ще продължа да пея, защото може би това е нещото, което мога най-добре да правя - макар да завърших икономика и можех да се развия в тази посока. Но са малко хората в нашия бранш, които задържат семейства. Благородно завиждам на всички, които можаха да го направят. Трудно е, ако човекът, с когото си партнираш, не е от бизнеса. Да, той има правото да се сърди - независимо дали става дума за бившия ми съпруг или настоящ приятел... Защото, когато ти трябва да си у дома, като при всяка една семейна двойка, теб точно тогава те няма. Не го упреквам, а развода наистина поисках аз.” Шегува се, че нито тя е случила на мъж досега,
нито пък мъжете, с които е била, са случили с нея, но най-важната си мисия в живота е изпълнила - 18-годишната Теодора.

Гордее се да каже, че е добър родител,
защото дъщеря й Теодора е нейното най-важно постижение в живота. „За моя радост, откакто дъщеря ми дойде при мен в Пловдив, прекарваме много време заедно. Ние сме приятелки, но аз много изисквам от нея. Спрях с това да я поучавам и да й казвам какво да прави и какво не, защото вече е достатъчно голяма. Страшно е музикална и с чувство за хумор, но мрази да е под моята сянка.”
Едва възпирйки сълзите си на умиление и майчина обич, майката Ивана разказва как Теди й направила най-ценния подарък, който някога е получавала. Било на миналия 31 януари - хем Нова година, хем рождения ден на атрактивната дама. „Точно в дванайсет, когато стана 31-ви, дойде в моята стая с една много мъничка и сладка тортичка, колкото да се събере в дланта й, и с една свещичка. - разказва Ваня - Каза ми: „Мамо, честит рожден ден, пожелай си нещо!” Хвърли ми се на врата, целуна ме, поднесе ми един букет цветя, заедно с тази сладка тортичка.”
Освен това, Теди й връчила и една магическа чаша. Чаша за чай, която на вид е черна, тъмна. Но в момента, в който налееш в нея гореща течност, стените на чашата постепенно изсветляват от дъното нагоре и се появяват снимки. Теодора избрала техни общи фотографии. От едната страна са майка й и тя като бебе, а от другата - двете, прегърнати, снимали се наскоро. „Сигурно ще го разправям с години това!” - полу през смях, полу през сълзи прибърсва грима си певицата.
А това, че Теодора се ужасява от това да е в центъра на вниманието, го знаят всички, които я познават. И дори от средите на мераклиите да забиват непрекъснато поглед в живота на известните, няма човек, който да набеди Теди за „мамина щерчица”. Нещо повече - именно те разказват следния случай: Порасналата вече госпожица неотдавна придружавала майка си на медийно събитие. Вместо да парадира обаче с това коя е тя и коя е майка й, Теодора видимо страняла от Ивана, за да не я снимат редом с нея.

Според близки до семейството на изпълнителката на „Ало, девойките”,
наследницата й предпочитала да попада в светлините на прожекторите колкото е възможно по-рядко и да не допуска в личното си пространство „светски” въпроси с нездрав замисъл.
Самата Ивана не съжалява за строгостта, която е проявявала към Теди през годините. Доверява, че винаги се е опитвала да наложи на момичето си модел на поведение, който да не я превърне в една от онези девойки, които се интересуват единствено от нови тоалети и силиконови прелести.
Зрялата вече тийнейджърка, оказва се, е възприела „ретро модела” на мислене и поведение, защото според близките й, се вълнува от неща, различаваща я драстично от приумиците на връстниците й.