Калинка Згурова – славеят на Странджа

Наследява името и таланта на баба си. Изживява любов като в приказките. На 66 години няма време да бъде самотна. „Ако някога пак се родя на този свят, ще потърся пак тебе, Калино. Обичам те” - й завещава Стефан Кънев. Талантът му я прави мегазвезда на българската народна песен.

Коя е Калинка Згурова?

Родена е на 25 септември 1945 г. в с. Дебелт, Бургаско. Там расте, докато завършва четвърти клас, после семейството се мести в крайморския град, където преминава ранната младост на Калинка Згурова. Майка й е домакиня, баща й – шофьор. Горда е, че навремето Дебелт е бил средновековен град с богата история. Баба й Калина, на която е кръстена, била много известна певица. „Дори, когато Филип Кутев подбирал своите певици, я поканил и нея – разказва гласовитата й внучка. – Но дядо ми казал: „Калино, къде тръгваш – с трима сина и една дъщеря, кой ще ги гледа...” Та тогава доста певици са взели от моя край.” За малката Калинка големият идол била Комня Стоянова. „Мечтала съм да съм като нея”, доверява странджанският славей. За първи път пее на сцена едва 11-годишна. „Тогава, в четвърти клас, татко с камиона ме заведе на конкурс в концертната зала в Бургас – разказва певицата. – Всъщност, тогава разбрах, че това е моят път. И даже пях без съпровод – 15 минути публиката не ме смъкна от сцената...” Калинка е от горда по-горда с тракийските си корени – и до ден днешен е активистка на Тракийските дружества: отговаря за културата.
Признанието за младото момиче идва, когато е на 15 години. Певицата е отличена на Първото национално надпяване в с. Граматиково, Бургаско през 1960 година. Оттогава е била солистка на най-прочутите фолклорни състави: Ансамбъла за народни песни на БНР, ансамбъл „Пирин” – Благоевград, ансамбъл „Загоре” – Стара Загора. Тя е основателка и на вокалното трио „Зорница”, което години наред представя песни от различни региони на България, специално обработени за камерния състав. Но най-големите си успехи отбелязва с „Мистериите на българските гласове”. Стотици са песните, записани в Българското национално радио, Българската национална телевизия и т.н. За да допълва репертоара си, певицата и до днес издирва автентични песни от родния си странджански край. Запозната прекрасно с изворния фолклор, тя успешно се изявява и като композитор. Нейните авторски песни продължават традицията на безименните й предшественици и безконфликтно се вписват във всяка програма.
Благотворителността е една от големите каузи на звездата - от 15 години е председател и на независимо женско дружество „Благодетел” за подпомагане на хора в неравностойно положение: „Помагаме на деца сираци, на изоставени старци.”
Като малка се е увличала по рисуването, но бързо разбрала, че песента за нея ще е на първо място и просто си останала голяма почитателка на изобразителното изкуство. Ясно е защо къщата й носи особена атмосфера – пълна е с картини, книги и цветя...
16 години е продължил щастливият й брак с композитора Стефан Кънев, който за съжаление си отива твърде млад от този свят – преди 19 години. Сега съпругата му е в трескава подготовка на 89-годишния му юбилей. Синът им Стефан е студент в Нов български университет. Завършил е компютри, сега следва икономика.
Кои са миговете на колебание на певицата? „Няма такива – отсича гласът на Странджа. – Макар че съм зодия Везни, винаги съм наясно със себе си. Имам някаква особена далновидност, интуиция – мисля, че съм човек с характер. Просто степенувам нещата по важност и от този живот искам само да съм здрава, синът ми да си вземе образованието в ръце, да си стъпи на краката. А аз вече, с каквото мога, да му помагам. Защото живота си съм го подчинила на музиката, на него, и на цветята.”

Голямата певица за себе си:

- Наричат ви „мегазвездата на българската народна песен”. Възприемате ли се като такава?

- Да, заслужено ме наричат мегазвезда. Затова преди 2 години чествах с голям концерт в зала „България” 50 творчески години. Имам над 350 записани песни. Отделно с ансамбъла на радиото и телевизията, с трио „Зорница”, дуети с Руска Недялкова. Така че нямам причини да скромнича излишно...

- В едно интервю още през 1998-а казвате: “В България ни заменят с кръчмарски певици”. И все пак, продължихте да пеете. В какво премина огорчението?

- Тогава, когато се появи това явление – поп фолк изпълнителите, си дадох сметка, че трябва да направя ответен удар и възложих известните си песни на млади музиканти, които да направят аранжименти по електронен път – като си оставих моето старинно пеене. Желанието ми беше да се запази хармонията на Стефан Кънев – стана великолепен музикален продукт! Започна да звучи по дискотеките, хиляди писма заливаха радио София, радио Стара Загора... Аз съм закърмена със стойностната българска народна музика. Ходила съм сред най-старите хора да събирам песни. Пила съм вода от извора. И в резултат на това огромно натрупване, когато реших да създам този музикален продукт за младите хора – да видят разликата между поп фолк изпълнителките и нас, истинските народни певици.

- Защо се казвате Калинка вече ми стана ясно – на баба Калина, певицата. Но какво значи Згурова – такава фамилия аз лично не съм срещала...

- Татко ми се казва Згура. Той е кръстен на дядо си – то е гръцко име, което значи къдрокос. А моят татко беше наистина с къдрави коси. В моето село има много преселници от Беломорска и Одринска Тракия.

- Представяла ли сте си себе си като художничка?

- Е, не. Като дете дилемата не беше малка. Но с тия песни бях детето чудо. Нямам музикално образование, но бракът ми със Стефан Кънев се равнява на две музикални академии.

- Не ви ли е хрумвало да останете в чужбина?

- Аз имах много стабилно предложение за Лос Анжелис. Но не мога без България. Откакто мъжът ми е починал, се занимавам с певческата ни школа, в Бургас също имам ученици. Преподавам мастер класове из цялата страна. Откъде накъде ще отида някъде си? Аз без България не мога. Моето изкуство е родено в България и за България. Искам и продължавам да работя! Е, имаше колежки, които се поомъжиха. Обаче ето, една Калина Вълчева – страхотна певица – не само, че се върна, ами доведе англичаните в Добрич. (Смее се.)

- Много пъти стана дума за брака ви с композитора Стефан Кънев. Приятелите ви ви наричат “две в едно” заради голямата ви любов. Разкажете – какъв човек беше той?

- Точно така – „две в едно”. (Дяволито се усмихва.) Той открай време пишеше за нашия ансамбъл. Срещнахме се, когато обработваше песни за дуета ни с Руска Недялкова. Та бяха тайни въздишки, то бяха погледи... Така, почти година. Абе, той – лудо влюбен. Аз шест месеца му говоря на „Вие”, той – като замаян. Оженихме се през август 1976-а. Заживяхме в една стаичка 2 на 3, но в това тясно пространство творческата енергия явно е била толкова плодовита, че от нея се родиха истински шедьоври. Стефан Кънев посвещава на българската народна песен 40 години от своя живот. Негови са култовите песни на Илия Аргиров “Ой, девойче”, “Лале ли си, зюмбюл ли си” на Верка Сидерова, “Девойко, мари хубава” и много други.

- Любов от пръв поглед, значи...

- Ами изглежда. Нищо не можеше да ни раздели цели 16 години. После той си отиде – много млад беше.

- Била сте омъжена преди това, той също е имал семейство...

- Да-ааа. Той явно се е интересувал от мене. Моят съпруг беше инженер химик. А аз тук трябва да ида, там трябва да ида. Всичко беше ревност до болка. Но късмет било, че нямах дете от първия си брак.

- А Стефан Кънев?

- Аааа, той си има и първи, и втори брак – аз съм третият. Ама пък какви години бяха. За нищо не съжалявам. Има две дъщери от два брака. Обаче, твърдо бе решил, че аз съм му любовта!

- С дъщерите му общувате ли?

- О, да. Едната му дъщеря е с 10 години по-млада от мене. Малката, Настя, тя във Франция живее. Сега на 29 декември бяха дошли майка й, тя и нейната дъщеричка, която е вече на 8 години. Майка й се казва Магдалина и детенцето също.

- А вие що за съпруга бяхте?

- Обичах го, вярвах му. Дете му родих – Стефан Стефанов Кънев! На 21 март 1986 година. Казваше, че е мечтал да има син с моите очи. Какво повече да кажа. То се чувства.

- Стефан-младши няма ли афинитет към музиката?

- До седми клас, тука на това пиано – беше вундеркинд. Учителката, г-жа Матеева казваше: „Има и зрителна памет, и музикална...” Да, ама после вика: „Майко, не искам това.” И аз се съгласих. Баща му също казваше, че детето само трябва да си избере какво иска.

- Нещо приятелки, гаджета?

- И аз това питам съседките ми: „Абе, нещо виждаш ли?” Те: „Не. Няма.”

- Няма?

- Е, не ги води. Дискретен. (Смях.) Сигурно си има, ама е потаен – моля ти се.

- Усещала ли сте малкият Стефан да живее под сянката на майка си и баща си?

- Ами, то, като мъжът ми почина, синът ни беше на 6 годинки. Възпитавала съм го да разчита на себе си и сам да се бори. Хубавото е, че е зодия Овен.

- Майката Калинка Згурова – амбициозна, сурова, нежна...

- Всичко. Било ми е мило, че расте без баща. Случи се, че три години след смъртта на мъжа ми се появи един мой приятел, приятелството ни е изпитано. Божидар. Стефан: „Чичо Бобо, чичо Бобо...” Електроинженер е, но преди това е завършил фина механика, оптика. И в телевизията работеше като видеоинженер. Но не съм допуснала да живее тука – за добро или зло. Идва, отива си. Синът ми знае, че това е човекът след баща му. Защото, много мераклии имаше – и музиканти, и диригенти. Ама те толкова въздишали по мене, дъра дъра... Викам си на ума: „Аз пък кога съм ви давала повод?” Виж, толкова много музика е написал този човек за мене, толкова ми е дал. Просто съвестта не ми позволи да правя бракове на бумагите. А Божидар е много интелигентен, много съвестен човек. Една година го държах на разстояние. Мислех, че може само с музиката и само с детето да живея. Обаче аз на 44 години останах вдовица... И татко тогава вика: „Сам човек, тати, за нищо не е. Това момче, добро е. За Божидар де.” Аз пък, упорита: „Ами като много го харесвате, вземете го. Аз си имам акъл и знам какво да правя.” Обаче сравнявайки с всички дето ми се умилкваха, все пак избрах Божидар. Много съм му благодарна. Винаги ми е помагал.

- Приятелите, които останаха?

- Навремето, когато бяхме със Стефан, той казваше: „Калина, тебе много хора те обичат и много хора искат да бъдат с тебе. Но ти ги подбирай – или на твоето ниво, или над тебе.” След неговата кончина много, ама много приятели се навъдиха. Обаче това, което ми е казал той, винаги ми е било като обеца на ухото. Още повече, че му реституираха къща баш на центъра на София. Кой ли не ми е досаждал: „Дай ми толкова пари, аз с лихвите ще ти ги върна.” „Чакайте, бе, ние когато се мъчихме по свободните наеми и като отидохме после в едно панелче, как съм си родила и отгледала детето, някой сещаше ли се за нас?” Така че веднага парирам нещата. Умея да си подбирам приятелите. Любезна съм, дипломатична съм. Но навлеците и досадниците не понасям. Мъжа ми съм го запомнила с това, че обичаше да помага на млади музиканти. Казваше: „Не искам да контактувам с връстниците си, защото ме затормозяват с болестите и проблемите си.” И мене това също ме зарежда – постоянно журиране, млади хора, лъчезарни...

- Чувствала ли сте се самотна?

- Не. Никога. Винаги имам определени предавания да гледам, слушам радио. С цветята. Обожавам ги. Нямам време да съм самотна. Имам малко, но много верни приятели. Напоследък бях и редактор на последната стихосбирка на една моя приятелка поетеса, Елена Алексова.

- А, още един талант у Калинка Згурова!

- Беше ми много интересно. Забавно.

- Докъде стига суетата ви? Не изглеждате суетен човек...

- Ами, ами... (Прихва.) Е, аз разчитам на това, че съм фотогенична. Но друго си е гримчето, туй-онуй. Сцената ме е научила да бъда винаги във форма. Защото, когато отида някъде без грим или нещо е студено, хората веднага: „Госпожо Згурова, да не сте болна?” Аз взема, че се ухиля: „Три дена преди смъртта”, викам. (Смях.) Сцената иска мозайката да е сложена.

- За какво сте най-благодарна на съдбата си?

- Първо, че Господ ме е надарил с този глас. С брака ми със Стефан Кънев. Той много ми даде. Това комфортно жилище е от реституираната му къща на ул. „Ангел Кънчев” 7. Много музика ми написа. Фактът, че аз 19-20 години не съм създала ново семейство... Как да опиша колко съм му благодарна за това, че съм го срещнала! Щастлива жена съм. Погледни сега, бе скъпа Елена! Виж какво пише тука този човек (Разгръща факсимилета от снимки пожелания към нея от съпруга й): „Ако някога пак се родя на този свят, ще потърся пак тебе, Калино. Защото никога не съм срещал по-голям човек от тебе. Обичам те. Не мога да ти кажа как, колко и т.н., но е много.” Как да отида при друг мъж, ми кажи! Ето я къщата им на „Ангел Кънчев”. (Реди снимка след снимка, спомен след спомен. Не, не тъгува. Просто това е нейният живот, в който винаги е имало принципи. Принципите на свестните хора.)

- Щастлива ли сте сега, в този момент?

- О, да! Обичам всичко, което имам. Имам всичко, което обичам.

- Не ви попитах, добра домакиня ли сте...

(Прочутата й широка тракийска усмивка пак озарява лицето на Калинка)
- Чакай бе, ти шегуваш ли се? Не ти ли мирише на манджа – е, то е защото абсорбаторът нещо се сбърка. Ама съм сготвила – както всеки ден. Къщата ми е наредена. Всеки който дойде, се заседява – приятно му е. На мене пък ми е щастливо. Хайде сега, хапни си едно бонбонче, че май ще трябва да сменям кутията. Имам си резервни – ами че нали непрекъснато някой влиза в тая къща. И слава Богу...

Рецептата на Калинка Згурова?

Гол зелник

Продуктите са 4 яйца, около половин килограм лапад или спанак. Ние, тракийците, на тая подправка и казваме гьозум – иначе е известна като джоджен. От нея заделяме два-три стръка. Приготвяме 2-3 супени лъжици брашно, половин литър прясно мляко. Около 3 супени лъжици олио и четвърт пакетче масло от малките – тези от 125 грама, 2-3 стръка зелен лук, червен пипер и сол на вкус.
Първо си изчистваш лука, лапада или спанака и джоджена. Нарязваш ги. Задушаваш всичко това в олиото – те си пускат водичка. После разбиваш яйцата, прясното мляко и брашното. Слагаш в тавичка задушените зелении и ги заливаш със заливката. Може най-отгоре да сложиш бучки масло, може преди това да си прибавила маслото към олиото. Загряваш фурната до 220 градуса. Запичаш и е готово. Някои му казват постна мусака, ние пък – гол зелник.