Ако засадите върбичка в малка градина, след няколко години ще трябва да я отсечете, защото тя ще се разпростре прекалено много за тази площ. Всички върби имат няколко характерни черти - растат бързо, много са издръжливи и виреят добре във влажна почва. Ресите им са декоративни, а листата се появяват рано напролет.
Сортове: S. chrysocoma има няколко латински имена, но е известна като плачеща върба. Расте бързо и се превръща в широкоразпростиращо се дърво, високо около 12 м. Провисналите клони са златистожълти наесен. Тази върба замени старомодната S. babylonica, но нито едно от двете дървета не е подходящо за градина със скромни размери. Вместо тях изберете S. purpurea Pendula (4,5 м, американската плачеща върба с пурпурни клонки) или S. саргеа Pendula (3 м, с мъхести реси). S. matsudana Tortuosa e със змиевидни клони, които се издигат на височина 7,5 м. Друг неплачещ вид е S. daphnoides.
Място и почва: Вирее най-добре в дълбока глинеста почва и на ярко слънце.
Подкастряне: Подрежете нежеланите клони през зимата.
Размножаване: Засадете 30-сантиметрови резници на открито през есента.
Необикновено бордюрно растение - съцветията му (2,5 см) са като на кученцето, въпреки че близък роднина на хелонето е пенстемонът, а не антиринумът. Стъблата са жилави и изправени. Сортове: X. облик...
Необикновено многогодишно, подходящо за средата или задната част на бордюра - перестите цъфтящи класове се появяват в края на лятото или есента над дълбоко нарязаните листа. Има специфични изисквания ...
Л. нобилис не се среща често в книгите за стайни растения, но за пръв път е отглеждан в римските вили преди 2000 години. Вирее при обикновени стайни условия, ако се държи на слънчево място, получава с...
Прилича на малка ружа, но за разлика от по-високата си роднина живее дълго. От приосновната туфа листа се появяват здравите стъбла с цветоносни класове. Дисковидните цветове са широки 3,5-5 см, а венч...
Бръшлян (хедера)