Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва няколко сантиметра височина и вирее в гъста сянка под дърветата. Цветовете са дребни и незначителни. Добър избор, но не е за варовита почва.
Сортове: Специализираните разсадници ще ви предложат P. procumbens, но най-лесно ще намерите P. terminalis. Ромбовидните листа са разположени в гроздове на върха на стъблата, които не надвишават 20 см височина. По-ефектна е P. terminalis Variegata c листа с кремави краища.
Място и почва: Вирее най-добре във влажна почва. Не обича слънце - необходима е пълна сянка или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Подрежете стъблата през лятото, ако храстът се разпростре много.
Размножаване: Разделете туфите наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Рядко се среща, но ако имате терариум или зимна градина, си заслужава да я потърсите. Не е подходяща за дневната, защото има нужда от висока влажност на въздуха. Цъфти с малки пурпурни цветове, но те ...
Любопитно цвете, типичен представител на семейство Агасеае - има тръбеста спата и спадикс, който прилича на молив. Цветовете се появяват над стреловидните листа между средата на април и средата на юни...
Най-популярният вид за стайно отглеждане е Л. лонгифлорум. Високите стъбла достигат 90 см височина, а белите тръбести цветове, дълги 15 см, са силно ароматни. Главните изисквания са пространство и сту...
Подходящо за колекционери на необикновени растения. Класовете с жълти цветове приличат на цветовете на лупината (семейство Бобови). Термопсисът е по-висок от нея и листата му са съставени само от три ...
Радермахера