Кализията от семейство Комелинови включва 12 вида, които обитават тропическите области на Централна Америка. Названието им идва от гръцки и означава красива лилия. Това са многогодишни тревисти растения. Дългите им сочни стъбла се стелят, поради което се използват предимно като почвопокривни и ампелни растения. Като стайна украса се използват 3 вида – ароматната, изящната и теуантепекската кализия.
Ароматната кализия (Callisia fragrans) е едро растение, което, за разлика от роднините си, расте изправено. Интересното е, че освен изправеното стъбло, което е месесто и достига на височина 70-80 см, развива и хоризонтални стъбла, подобни на въздушни корени. Листата на изправените стъбла са големи, ланцетовидни, достигат до 20-30 см дължина, по краищата са ресничести. Хоризонталните стъбла имат недоразвити листа с дълги тръбести влагалища. При повече светлина всичките части са оцветени във виолетово. Цветчетата са дребни, бели, събрани в метличести съцветия. Излъчват фин аромат, откъдето идва и името на растението. Ароматната кализия е прочута като биостимулатор и широко се използва в народната медицина. Наричат я домашен женшен.
Изящната кализия (C. elegans) има пълзящи стъбла, краищата на които са изправени. Листата са яйцевидни, дълги до 7 см, отгоре са тъмнозелени, кадифени, с тесни сребристи жилки, а отдолу - виолетови. Дребните бели цветчета увенчават краищата на стъблата. Използва се като ампелно цвете.
Теуантепекската кализия ( C. tehuantepecana) много приблича на предишната, но има розови цветчета.
Кализиите са непридирчиви. През зимата се държат при температура над 10 градуса. Добре растат и на слънце, и на полусянка. Тъй като добре понасят подкастрянията, може да им се придава различна форма. Поливат се когато почвата добре просъхне. Обичат пулверизирането. През лятото се подхранват веднъж в седмицата и може да се изнесат на открито.
Размножаването става много лесно с вкореняване на резници във вода. Те се засаждат в богата почва, към която се добавя едър пясък. Саксията трябва да е по-голяма, за да побере добре развитата коренова система.
Тайните на успеха
Светлина: Понася и пълно слънце, и полусянка.
Вода: Полива се умерено, през зимата рядко.
Влажност на въздуха: Предпочита по-влажен въздух.
Подхранване: Веднъж седмично през лятото.
Смилацината е с дъговидно извити облистени стъбла, подобно на полигонатума, но дребните мъхести цветове по връхчетата на стъблата са разположени гроздовидно, а не поединично. След ароматните звездовид...
Яркосините цветове със златисти тичинки се появяват през юни - отстранявайте мъртвите цветове, за да удължите цъфтежа. Листата са разделени на подобни на стъпалца листенца - заради тях наричат това цв...
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини. Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти обра...
Всички стапелии цъфтят с ефектни цветове. Наричат ги често кактуси, но освен че също са сукуленти, нямат нищо общо с тях. Най-известна засега е С. вариегата, която за съжаление е от силно миришещите ...
Никодемия