В естествените си условия замиокулкасът расте в каменистите полупустини на Южна Африка наред със сукулентите. Самият той има подземен влагозапасяващ клубен, поради което в някои справочници го разглеждат като сукулент. Името му идва поради външната прилика със замията – рядко срещано растение от рода на голосеменните сагови рeликти.
Основната му декоративна част са листата. Те са сложни, перести, с дължина до 1 метър. Основите на дългите листни дръжки са леко издути. На цвят са тъмнозелени, гланцови, гъсто разположени върху късо хоризонтално стъбло, като създават впечатление за розетка. Растежът е бавен, нови листа се появяват през големи промеждутъци, като основата на растението се оголва естествено. Ако обаче листата започнат да опадат масово, става дума за неправилно отглеждане.
Цъфтят само старите екземпляри, които оформят в основата на листата малък цветонос, покрит с покривало. При нашите условия това става изключително рядко.
Въпреки че е близък роднина на антуриумите, калите и филодендроните, замиокулкасът, за разлика от тях, расте на открити каменисти места, където водата е рядкост, а слънцето припича немилостиво. Това го е изградило като непридирчиво растение, което се примирява с всякакво местоположение, стига да не се полива твърде често. Не обича също така и прекалената прохлада. През лятото се полива след основно просъхване на земната маса, а през зимата – оскъдно 1-2 пъти месечно. Въздушната влажност за това растение няма значение. Сухият въздух не му вреди, но ако го къпете понякога, ще изглежда по-красиво.
Размножаването става с резници, които може да бъдат взети като цели сложни листа с растежна пъпка или с листна пластинка. Може да бъде разделено и коренището. Колкото по-едра е взетата за размножение част, толкова по-бързо ще получим добре развито растение. Вкореняването става в смес от равни части едър пясък и листовка, на топло и светло място. Първо се образува кръглия клубен, а от него се развиват корените и растежният връх. Цялостното вкореняване става бавно – за около 2 години.
Почвата трябва да е лека и лесно да се овлажнява и съхне. Най-подходяща е смес от градинска пръст и листовка. В съда за засаждане се прави добър дренаж, защото заблатяването е гибелно. Възрастните растения се пресаждат на 5 години, а младите – според нарастването.
Тайните на успеха
Светлина: Обича много светлина, но се примирява с всяко местоположение.
Вода: Поливането трябва да е твърде умерено.
Влажност на въздуха: Няма никакви претенции.
Подхранване: Не е необходимо.
През август се появяват бели цветчета, събрани в нежен клас, който достига 12,5 см дължина. Съцветията приличат на четка за миене на шишета. Имат силен аромат, но за да му се наслаждавате, трябва да с...
В природата цъфтящи с черни цветове растения се срещат изключително рядко. Едно от тези екзотични цветя е таката. Тя обитава тропическите райони на Стария свят, където местното население я отглежда, з...
Често отглеждано растение от сем. Бромелии. Н. иносентии не се среща често. Различава се от по-популярната и твърде подобна неорегелия по това, че листата в центъра на розетката са много къси. Тези ли...
Увеличаващият се интерес към дивите цветя доведе до появата в някои каталози на един или два от тези видове и някои техни култивирани сортове. Почти всички видове цирзиум са твърде агресивни и непривл...
Исоп (хисопус)