Брезата с право е едно от любимите дървета. Грациозният й растеж се подчертава от ефектната кора, която обикновено (но невинаги) е бяла. Жълтеникавите мъжки и зеленикавите женски реси се появяват напролет - листата са сърцевидни и с назъбени краища. Всички брези са много издръжливи и виреят в най-различни почви, но трябва да помните, че са плиткокоренни. Не ги садете плитко и при продължително засушаване ги поливайте.
Сортове: Плачещата бреза (В. pendula) е известна на всички - висока (до 10 м), с провиснали клонки и бяла белеща се кора. Интересни сортаве са Youngii (по-компактна, клонките й докосват земята), Tristis (висока и тясна, с увиснали клонки), Purpurea (пурпурни листа и клонки), Fastigiata (колоновидна, идеална за малки градини) и шведският сорт Dalecarlica (дълбоко нарязани перести листа). В. albosinensis septentrionalis е с червено-оранжева лющеща се кора, а кората на В. ermanii е червено-кафява.
Място и почва: Всякаква почва; на слънце или полусянка.
Подкастряне: Отрежете мъртвите клони напролет.
Размножаване: Засейте семена в сандъче на открито през пролетта.
В субтропичните градини растението е известно като дърво октопод заради забележителните, подобни на пипала цветове. За съжаление при стайни условия шефлерата на цъфти. Видът, който се отглежда на закр...
Гладиолата е луковично растение, познато на всеки градинар. Саблевидните листа, изправените стъбла и отворените тръбести цветове с неправилна форма са познати на всички градинари. На пръв поглед всичк...
Величествената ела Douglas (P. menziesii) е едно от най-високите дървета. Стволът е корков и дълбоко набразден, долните клони се извиват нагоре, а тясната конусовидна форма е впечатляваща. Псевдотцуга...
Дафиновото дърво, наричано още лаврово, се отглежда предимно заради листата, които са незаменима ароматична подправка при зеленчукови супи, ястия, маринати, туршии. Няма кухня, в която да липсват даф...
Кипарис (купресус)