22.11.2017 година
З
еленчуци
  5318  |   0  
Аспержа
Това растение стана доста известно у нас чрез пазара на вносни зеленчуци, но макар да има и опити за организирано производство, все още си остава любителска култура. Много е ценно. Младите му леторасти, заради които се отглежда, в градинарската практика са известни като „свещи”, но на пазара нормално се наричат аспержи. Освен че се отличават с добрите си вкусови качества, те са богати на белтъчини и въглехидрати, както и на витамини и минерални соли. По съдържание на витамините А, В1, В2 и С те превъзхождат например доматите и главестото зеле, които са едни от най-употребяваните зеленчуци.

Биологически особености

Аспержата (Asparagus officinalis L.) е многогодишно растение от семейство Луковични (Liliaceae). На едно място се отглежда в продължение на 10-15 години.
Кореновата система е силно развита. Състои се от дебели дълги бели корени, по които се развиват голям брой тънки нишковидни коренчета. В горния край на дебелите корени са разположени къси дебели пъпки, които дават началото на леторастите („свещите”) заради които аспержата се отглежда. Докато са в почвата, тези леторасти са месести, бели, сочни и крехки. Появят ли се на повърхността, придобиват според сорта зелена, розововиолетова или тъмновиолетова окраска.
Стъблата на аспержата представляват неизрязаните „свещи”, развили се свободно над почвената повърхност. Те са силно разклонени и покрити с тънки иглици. Това не са листата. Наричат се кладодии. Същинските листа представляват малки белезникави люспици, разположени в основата на кладодиите.
Цветовете са дребни, зелени. Те са мъжки и женски и са разположени на отделни растения. Аспержата е двудомно растение.
Плодовете са едри колкото грахово зърно, при узряване почервеняват и те, както и семената в тях, приличат на широко отглеждания у нас декоративен вид аспарагус.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Аспержата е студоустойчиво растение. Нормално се развива в температурен интервал от 12° до 26°. За успешното й презимуване не се налагат никакви мерки.
Към влагата също не е взискателна. Понася продължително засушаване, но за получаването на добри резултати от отглеждането й е необходимо да се поддържа умерена влажност на почвата. Засушаването се отразява неблагоприятно върху качеството на свещите – остават тънки, корави и придобиват горчив вкус. Преовлажняването също е вредно.
По отношение на светлината аспержата се отнася към светлолюбивите растения.
Към почвата предявява високи изисквания. За постигането на добри резултати тя трябва да е дълбока, плодородна, богата на органични вещества глинесто-песъчлива или песъчливо-глинеста. Не понася високите подпочвени води и преовлажняващите се почви. Бедните и силно песъчливите също са неподходящи. Не понася и слабото вкисляване на почвата. Оптималната реакция на почвения разтвор за нея е неутралната (рН = 7).
Като се вземат под внимание биологичните качества на аспержата, свързани с начина й на развитие и изискванията й към почвено климатичните фактори, може да се направят следните полезни изводи за практиката:
За успешното отглеждане на аспержата трябва да се избират добре огрявани места със слаб наклон на юг и югоизток и с дълбоки и плодородни почви. Местата с тежки, студени, задържащи дълго време вода и кисели почви, както и които се заливат от пролетни води, трябва да се избягват.

Създаване на насаждението

Аспержата се размножава чрез семена, като се отглежда предварително разсад, или чрез чести от коренищата.
Разсадът се отглежда на студени лехи. Семената се засяват в края на април. За поникването те се нуждаят от висока температура – 20-25°С. Никнат много бавно – за 2 до 6 седмици. За ускоряване на поникването им се киснат в продължение на 5 дни във вода с температура 25-30°С. Водата се сменя всеки ден. Киснатите семена се държат още известно врем увити в марля и притиснати с мокро чувалче при температура 25-30°С. Щом се появят първите коренчета, се просушават леко и се засяват във влажна почва. Засяват се в редове, отстоящи на 20-25 см един от друг. Когато растенията достиган 7-8 см височина, се прореждат на разстояние 6-8 см едно от друго. Останалите грижи за разсада са редовно поливане, плевене, подхранване. До есента растенията образуват добре развито коренище и 3-4 стъбла. Стъблата се изрязват на 3-4 см височина и в това състояние се оставят да презимуват. Може и да се засадят на определеното място още същата есен.
Мястото се подготвя колкото е възможно по-рано през есента. Почвата се обработва на дълбочина не по-малко от 30 см, а още по-добре е да се риголва на 40 см. При риголването повърхностния почвен пласт, който е по-богат и по-добре обработен, се наставяна отдолу, а върху него се изнася по-долния пласт. На малка площ това може да стане и с права лопата. Постъпва се така, както се риголва и за лозе. Парцелът се разделя на части. Първата част се изкопава на два пъти, като се отнема по 20 см от почвата, така че да се постигне дълбочината от 40 см. Почната от двата пласта се насипва отделно В получилият се трап се полага почвата от следващата част, като горният слой отива отдолу, а върху него –долният. Последният трап се запълва с почвата от първия. С тази обработка се тори обилно с органичен тор – по 6-10 кг на квадратен метър оборски тор или компост. Внасят се също 40-60 г суперфосфат и около 20 г калиев сулфат на 1 кв. метър.
Засаждането се извършва колкото е възможно по-рано напролет, ако това не е станало през есента. Мястото, подравнено, се маркира на ленти. Едните са широки 30 см, а другите от 70 до 100 см. Тесните и широките се разполагат последователно една след друга. Почвата от тесните се изкопава и настанява върху широката лента. Основата на тясната лента се накопава на дълбочина 10-15 см. В така образувалият се изкоп, се засажда разсадът. Растенията се засаждат на 40-50 см едно от друга върху малка купчинка почва, с размесен в нея органичен тор. Покриват се до около 5 см над тях с почва.
В дворната градина, където аспержата ще се отгледа в 2-3 реда, с оглед по-нататъшните грижи посочените разстояния също трябва да се спазят.

Грижи за насаждението

Грижите през първите две години се състоят в редовно обработване на почвата, с което се унищожават и плевелите, и поливане при нужда. По-нататък ежегодно се извършват и подхранвания с амониева селитра през пролетта, а наесен се внасят фосфорни и калиеви торове, както и по 3-5 кг на квадратен метър прегорял оборски тор или компост.
Всяка есен след приключване на вегетацията засъхналите стъбла се изрязват до десетина сантиметра над почвата. Препоръчва се също в райони с по студен климат това изрязване да стане през пролетта, непосредствено преди загребването, таке че неизрязаните стъбла да задържат сняг и да предпазват растенията и почвата при липса на снежна покривка от влиянието на силните ветрове.
За да се получат етиолирани ,,свещи”, растенията се покриват с дебел 50-60 см пласт почва много рано напролет. Разравят се по време на беритбата. След като беритбата завърши, почвата, покривала растенията, се прехвърля в междуредията. Растенията се развиват свободно до есента.
Беритбата започва на третата година. На нея, освен като на носеща пряко полза дейност, трябва да се гледа и като на част от грижите за растенията. През първата година от едно растение се изрязват не повече от 2-3 свещи, за да не се изтощава. „Свещите” трябва да се изрязват преди да са се появили на повърхността. За да се отрежат, се откриват до основата. За изрязването им има и специални ножове. Нормалната беритба започва на четвъртата година след засаждането. Изрязването трябва да стане, преди да са се появили върховете на „свещите” на повърхността. Ако целта е да имат оцветени върхове, което напоследък изглежда се предпочита, беритбата се извърша, след като израснат на 3-4 см над почвената повърхност.
Беритбата започва нормално през април. Първата година продължава докъм средата на май, а през останалите малко до по-късно. „Свещите” са нежни и на хладно място издържат до ден-два. В хладилник при температура 1°С се запазват до един месец.
От едно растение се получават до 10-12 свещи.
31.10.2011 г. / Тома Христов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017