26.07.2017 година
З
еленчуци
  4093  |   0  
Артишок
У нас той слабо познат, но в страните от Западна Европа и особено в Италия и Франция се цени много като деликатесен зеленчук. За храна се използват предимно младите недоразвити съцветия, наричани в практиката главички. Те имат месесто дъно и месести люспи, богати са на въглехидрати, витамини, най-вече А и В, и ароматни вещества, които им придават приятен вкус. Използва се и дебелата част от нерватурата на листата след бланширане.

Биологически особености

Артишокът (Cynara scolymus L.) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система е добре развита и прониква на значителна дълбочина.
Листата са много големи (1-1,2 м ) и силно нарязани, с или без бодли.
Съцветията (главичките) са едри със сини цветове, разположени на дълги до 1,5 м цветоносни стъбла. Сините цветове, а донякъде и листата са основание някои да го оприличават на магарешкия бодил, който е от същото ботаническо семейство.
Семената, които всъщност са плодовете му, са дребни, твърди и запазват кълняемостта си до 6 години.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Към температурата артишокът е доста толерантен. Той проявява задоволителна устойчивост на ниски температури, макар да отстъпва на повечето отглеждани у нас студоустойчиви зеленчуци. В нормално влажни почви може да понесе понижения до 5-6 и повече градуса под нулата. У нас при добро загърляне презимува успешно.
Към влагата проявява високи изисквания. Недостигът й се отразява чувствително на развитието му. Опасно е обаче преовлажняването, особено застояването на вода върху почвата. В такива случаи не само добивът се понижава, но загиват и растения.
По отношение на почвата също има определени изисквания. Расте на различни типове почви, но претенциите му към тяхното плодородие са големи. Те трябва да са дълбоки и да са богати на органични вещества и хранителни елементи в усвоима форма.

Създаване на насаждението

Артишокът може да се засее направо, без предварително производство на разсад. Семената се засяват по няколко в гнездо. След поникването се оставят по 1-2 растения. Може да се произведе и разсад. Засява се през март в студени лехи, покрити с полиетиленов тунел, а растенията се засаждат на постоянно място в края на април – началото на май. При размножаването със семена много от растенията са с незадоволителни качества. Затова предпочитаният начин е чрез коренови издънки.
Издънките се изразяват с остър нож заедно с част от коренището. Наличието на корени гарантира сполучливо прихващане и по-нататъшно бързо развитие на растенията. За да се предпазят издънките от загниване, отрезите се потапят в смлени дървени въглища. С прах от дървени въглища се посипват и отрезите на майчините растения. Когато едно насаждение е създадено от семена, издънките се вземат от най-доброкачествените растения. Те запазват техните качества. Засаждат се в леха. До есента развиват 3-5 листа, достигат 10-15 см височина и са готови за засаждане на постоянно място.
Мястото трябва да е дълбоко обработено и богато наторено. Примерни торови норми могат да бъдат 3-5 кг оборски тор, 60 г суперфосфат, 20 г калиев сулфат на квадратен метър. Разстоянията на засаждане са 70 на 70, 90 на 90 или 90 на 115-120 см, според почвено-климатичните условия, сорта и начина на обработка. Ако ще се използват за обработката машини, те се съобразяват с техните размери.

Грижи за насаждението

Грижите за артишока по време на вегетацията се свеждат главно до обработка на почвата с цел унищожаване на плевелите, поливане и подхранване. В ранна пролет може да се извърши подхранване с полуразложен оборски тор, а по-късно и с малко амониева селитра. От съществено значене е прореждането на съцветията. За да се получат едри съцветия, на 1-2 цветоносни стъбла се оставят общо 3-4 съцветия. Останалите редовно се премахват. Есента растенията се загърлят, за да се предпазят от ниски зимни температури.
Съцветията (главичките) са готови за прибиране около началото на юни. След беритбата цветоносните стъбла се изрязват. През първата година добивът е нисък. Нормално висок е през втората и третата година. По-малък е през четвъртата. От 100 кв. метра се набират 800-100 главички. След четвъртата година, може и след третата, насаждението се бракува
28.10.2011 г. / recepty.bg
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017