• ТРАПЕЗАТА
• ЗДРАВЕТО
• ГРАДИНАТА
• ДОМА
• КРАСОТАТА
• ДИЕТИЧНО ХРАНЕНЕ
• Цветята
• Овошките
• Зеленчуци
• Растителна защита

  6142  |   0  

Топинамбур (гулия)

Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те са богати на захари, протеини, мазнини, витамини, минерални соли. Може да се употребяват като десерт или за приготвяне на салати (настъргани например с моркови). В народната медицина се използва при стомашни и бъбречни заболявания, маса.

Биологически особености

Топинамбурът (Helianthus tuberosus L.) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система на топинамбура е силно развита. За разлика от слънчогледа, с когото са много близки роднини, по нея се образуват подобно на картофите грудки. Те съдържат чувствителни количества захари, предимно под формата на инулин.
Стъблото, подобно на стъблото на слънчогледа, е добре облистено и достига до 2-3 м височина. Това прави топинамбура подходящо за кулисни насаждения растение.
Цветовете са подобни на слънчогледовите, но са дребни. Цъфти късно и семената му не могат узреят да се използват за размножаване. За тази цел служат грудките.

Изисквания към климатичните и почвените условия

Топинамбурът е студоустойчиво растение. Клубените в почвата не страдат от зимните студове където и да било в страната ни. Ако измръзнат, това ще рядък случай.
Издръжлив е на засушаване и може да се отгледа в по-сухи области, но поливането му се отразява добре.
Не е придирчив към почвата, добре се развива и на песъчливите, дори и на чакълестите. Важно е почвата да бъде добре обработена, рохка, за да нарастват клубените.

Начини на отглеждане

В дворовете топинамбурът най-често се отглежда край оградите без да се полагат специални грижи. Може да се отгледа и с декоративна цел и тогава се засажда в отделни гнезда. Когато с него ще се създават кулиси край зеленчукови лехи, засажда се в една или две редици на 60 см една от друга. Със засаждането се осигурява около 30 см между растенията в реда. За целта служат дребни клубени. Ако са едри, нарязват се на части. Поникват дори и обелките, стига пъпките по тях да не са повредени. Дълбочината на засаждането е 8-10 см.
Веднъж засаден, топинамбурат може да остане на това място много години, защото от наизвадените клубени се развиват нови растения. Това е известно неудобство, когато на тази площ искате да отгледате друга култура. Колкото и грижливо да сте изваждали, все някакви клубенчета са останали в почвата и развилите се от тях растения стават нежелани в новия посев. Иначе грижите за топинамбура се свеждат главно до окопаване с цел да бъдат премахнати плевелите.

31.10.2011 г. / Тома Христов