Наричат го още гулия, градуля, но изглежда най-много е известен с името си земна ябълка. И с право. Клубените, които образува в коренището си, са хрупкави и вкусни. Подобни по форма на картофите, те са богати на захари, протеини, мазнини, витамини, минерални соли. Може да се употребяват като десерт или за приготвяне на салати (настъргани например с моркови). В народната медицина се използва при стомашни и бъбречни заболявания, маса.
Биологически особености
Топинамбурът (Helianthus tuberosus L.) е многогодишно растение от семейство Сложноцветни (Compositae).
Кореновата система на топинамбура е силно развита. За разлика от слънчогледа, с когото са много близки роднини, по нея се образуват подобно на картофите грудки. Те съдържат чувствителни количества захари, предимно под формата на инулин.
Стъблото, подобно на стъблото на слънчогледа, е добре облистено и достига до 2-3 м височина. Това прави топинамбура подходящо за кулисни насаждения растение.
Цветовете са подобни на слънчогледовите, но са дребни. Цъфти късно и семената му не могат узреят да се използват за размножаване. За тази цел служат грудките.
Изисквания към климатичните и почвените условия
Топинамбурът е студоустойчиво растение. Клубените в почвата не страдат от зимните студове където и да било в страната ни. Ако измръзнат, това ще рядък случай.
Издръжлив е на засушаване и може да се отгледа в по-сухи области, но поливането му се отразява добре.
Не е придирчив към почвата, добре се развива и на песъчливите, дори и на чакълестите. Важно е почвата да бъде добре обработена, рохка, за да нарастват клубените.
Начини на отглеждане
В дворовете топинамбурът най-често се отглежда край оградите без да се полагат специални грижи. Може да се отгледа и с декоративна цел и тогава се засажда в отделни гнезда. Когато с него ще се създават кулиси край зеленчукови лехи, засажда се в една или две редици на 60 см една от друга. Със засаждането се осигурява около 30 см между растенията в реда. За целта служат дребни клубени. Ако са едри, нарязват се на части. Поникват дори и обелките, стига пъпките по тях да не са повредени. Дълбочината на засаждането е 8-10 см.
Веднъж засаден, топинамбурат може да остане на това място много години, защото от наизвадените клубени се развиват нови растения. Това е известно неудобство, когато на тази площ искате да отгледате друга култура. Колкото и грижливо да сте изваждали, все някакви клубенчета са останали в почвата и развилите се от тях растения стават нежелани в новия посев. Иначе грижите за топинамбура се свеждат главно до окопаване с цел да бъдат премахнати плевелите.
Кротонът (Codiaeum variegatum) се отглежда трудно. Красотата му се поддържа, като му се осигурява постоянна температура през цялата година около 18-20 градуса и висока въздушна влажност. Не бива да се...
Едно от най-странните заболявания по овощните дървета е „посребряването” на листата. То обикновено се наблюдава през втората половина на вегетационния период. Получило е наименование сребърен или олов...
Салатното цвекло има широко приложение, тъй като освен кореноплодите за храна се използват и листата. То не е особено взискателна за отглеждане култура, но си има свои специфични особености. Грижите, ...
Биоогичните особености на кайсията предполагат тя да се отглежда по поречието на Дунав, по Северното Черноморие и в микрорайони с по-топъл климат. Поради омекотяващото влияние върху климата на големит...
Магданоз