Бяло и червено френско грозде

Плодовете на бялото и на червеното френско грозде отстъпват по съдържание на витамини на касиса, но в тях има захари, органични киселини, минерални соли, пектин и други вещества, които ги правят годни за производство на сокове, сиропи, желета, а и за консумация в прясно състояние. Те са по-подходящи за консумация от диабетиците в сравнение с ягодите, малините и къпините. Плодовете им повишават апетита и подобряват дейността на храносмилателната система.
Бялото и червеното френско грозде се отглеждат много ограничено, като единични растения в дворните градини.
По своето устройство и биологични особености не се различават съществено от касиса. Понасят по-леко горещините и временни засушавания, но студоустойчивостта им е по-слаба от студоустойчивостта на касиса. Малко по-невзискателни са към почвената и въздушната влажност и към почвеното плодородие. Неподходящи за тях са терените, задържащи вода, както и много леките, кисели и алкални почви.
Размножаването се извършва с резници, но вкореняването им е много по-трудно отколкото резниците на касиса. Поради това често се вкореняват зелени резници. Взимат се филизи с дължина 10-12 см, изрязват се част от листните им петури и се поставят в парник, в който над почвата се насипва 3-4 см пясък. Грижите се изразяват в редовно овлажняване и частично засенчване през първите 10 дни.
Беритбата се извършва, когато плодовете придобият характерното оцветяване и развият вкусовите си качества. Зреят почти едновременно и плодовете не окапват.