25.06.2017 година
О
вошки
  6623  |   0  
Актинидия (киви)
Плодовете на актинидията са сочни, съдържат около 80% вода, захари, киселини, протеини, голямо количество витамин С, а също и витамините В1 и А и ензима актинидин, който спомага за храносмилането на месото. Високо е съдържанието на солите на калия, фосфора, калция, хлора, магнезия сярата, натрия, желязото и др. Това богато съдържание определя актинидията като много ценен хранителен и лечебен продукт. Консумацията им в прясно състояние е много полезна при грипни заболявания.

Биологични особености

Актинидията е увивно (лиановидно) растение, подобно на лозата, но с много по-буен растеж. При отглеждането й се оставят 1-3 стъбла, които след години могат да достигнат дебелина до 20 см в диаметър. Кореновата система е плитко разположена, което определя и големите й изисквания към почвената влага.
Пъпките са растежни и смесени. От приосновните растежни пъпки израстват леторасти, които още през първата година достигат до 4 м дължина, а през следващите години до 6-10 метра. Смесените пъпки формират леторасти, в основата на които се залагат цветовете и плодовете.
Цветовете по устройство са двуполови, но фактически има мъжки и женски растения. При мъжките плодникът е стерилен, а при женските - прашецът. Това налага в насажденията да се засаждат определен брой мъжки растения за опрашване и оплождане.
Плодовете са продълговати, елипсовидни или яйцевидни, покрити с твърди власинки, известни в търговската мрежа като киви. Месото им е жълтеникавозелено, слабо кисело, със специфичен вкус и аромат.

Изисквания към климат и почва

Към температурните условия и влагата изискванията й са твърде високи. Актинидията се отглежда в райони с горещо и влажно лято и с умерени температури през зимата. Измръзвания настъпват при температури под минус 15°С. При набъбване на пъпките температури под минус 3-4°С причиняват измръзвания. Ранните есенни слани също са неблагоприятни, тъй като тогава зреят плодовете.
Към почвата актинидията проявява определени изисквания. Тя се развива най-добре на неутрални до слабо кисели почви, леки, умерено влажни и богати с хранителни вещества. Особено неблагоприятни за нея са варовитите и преовлажнени почви, които причиняват развитие на хлороза.

Размножаване на актинидията

Актинидията се размножава чрез семена, чрез вкореняване на резници и чрез присаждане. Семенното размножаване не се препоръчва, тъй като се получават предимно мъжки растения, които се разпознават едва към петата - шестата година. Размножаването чрез зрели или зелени резници е успешно след третиране с растежни регулатори и при вкореняване при условия на висока температура (22-24°С) и висока почвена и атмосферна влажност. Присаждането може да се извърши на спяща пъпка през август-септември и на калем през март-април.

Грижи за насажденията

Засаждането трябва да се извърши на добре подготвена почва при предварително изградена система за напояване. Предварително се изгражда и подпорна конструкция от два - три реда тел. Първият е на 90 см, а вторият на 180-200 см от почвата. Ако редовете са три, те са съответно на 90, 150 и 200 сантиметра. Разстоянията на засаждане са 4-5 м между редовете, а между растенията в реда от 4,5 до 10 м, в зависимост от растежната сила на сорта. На всеки 8-10 женски растения се засажда по едно мъжко.
Напояването на актинидията е задължително мероприятие. Младите растения се поливат през 2-3 дни, а през периода на нарастване на плодовете се полива почти всеки ден с малки поливни норми (5-10 л на квадратен метър).
Буйният растеж и високите добиви изискват обилно торене. Сроковете, начините и нормите на торене са както при останалите овощни видове.
Резитбата за формиране може да допринесе за нормалното развитие на стъблата и за неколкократно увеличаване на добивите. Стъблата имат склонност да се увиват около всяка опора, включително и около съседните клонки, което довежда до задушаване на основните стъбла. Това налага правилно насочване и прикрепване на основните стъбла към подпорната конструкция и отстраняване на слабите леторасти. През първата година се оставят едно, две или три стъбла. При едностъблено отглеждане леторастът се насочва към най-горния тел, а разклоненията му към по-ниските. При многостъбленото отглеждане, стъблата се насочват към отделните телове. През следващите години се избират най-силните леторасти, които се съкращават на 3-4 м и се използват като заместници. Основните стъбла се запазват в продължение на 2-3 години и се подменят периодично. Съкращават се на 3-6 пъпки, за да се развият нови силни леторасти за заместници. На един тел могат да се оставят и по две стъбла.
Резитбите за плододаване се изразяват в 2-3 летни и една зимна резитба. При летните резитби се съкращават връхните части на плодоносещите леторасти, като се оставят по 7-8 листа над последния плод, а другата част се премахва. Зимната резитба се извършва след листопада и се състои в премахване на плодоносните клонки, израснали по основните стъбла, и на недобре узрелите нови леторасти и израсналите от долната страна на раменете. Като правило плодните клончета, израснали направо от раменете и от чеповете заместители, се съкращават на 8-15 пъпки.
Още по време на цъфтежа или веднага след образуване на завръзите се прави прореждане. Обикновено от всяко съцветие се отстраняват по 2-3 странично израснали цвята.
Беритбата се извършва при пълна зрялост на плодовете, която настъпва през ноември до началото на декември, след падането на първите слани. При обикновени условия плодовете могат да се запазят до два месеца, а при хладилни – до шест месеца.
28.10.2011 г. / проф.Цоло Михайлов
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017