12.08.2020 година
1564339898.swf
Г
радински цветя
  5068  |   0  
Гладиола
Gladiolus
Гладиолата е луковично растение, познато на всеки градинар. Саблевидните листа, изправените стъбла и отворените тръбести цветове с неправилна форма са познати на всички градинари. На пръв поглед всички гладиоли си приличат, но разликите между отделните видове са учудващо големи. Цветоносното стъбло, което излиза от кормуса, може да е малко повече от 30 см или да достига 1,2 м. Цветовете може да са малки като чашка за яйце или големи като чинии, а багрите са най-различни. Връхчетата на венчелистчетата може да са обикновени или качулати, вълнообразни или накъдрени. Един или два вида са издръжливи, но популярните хибриди са полуиздръжливи. Хибридите се засаждат на дълбочина 10-12,5 см между март и май и цъфтят през юли - септември. Кормусите се вадят през октомври - изтърсете почвата и за няколко дни изсушете в топла стая, преди да поставите на хладно, но незамръзващо място до пролетта. Гладиолите изискват добра почва и слънчево място - поливайте обилно при сухо време, след като се появят цветоносните класове. Едроцветните хибриди имат някои недостатъци като растения за лехи - обикновено се нуждаят от подпорки, а периодът на цъфтеж на отделния клас може да е едва две седмици. Засаждайте през интервал от две седмици, така че да получите последователност от цветове. При издръжливите видове гладиоли правилата са други - засадете кормусите през октомври, цъфтежът е от май до юни.
Сортове: Когато градинарят разглежда градинския център или каталозите, ще му помогне класификацията в пет основни групи. Първата и засега най-популярната група е на едроцветните хибриди. Тук спадат големите растения, които достигат височина 90 см-1,2 м и имат триъгълни цветове с диаметър 10-17,5 см. Цветоносните класове са високи около 45 см. Сортовете са многобройни - G. White Friendship (гигант, бял), G. Peter Pears (голям, слонова кост с червено гърло), G. Royal Dutch (голям, бледолилав с бяло гърло), G. Flower Song (голям, жълт с накъдрени венчелистчета), G. Spic and Span (голям, розов с жълти петънца) и G. White Ice (среден, бял).
Хибридите Primulinus са високи 45-90 см - цветовете са рехаво разположени по стъблото, а най-горното венче-листче е наведено напред. Цветовете са с диаметър 7,5 см. Известни сортове са G. White City (бял), G. Robin (розовопурпурен), G. Leonore (жълт), G. Columbine (розов и бял) и G. Essex (червен). Подпорки не са нужни, както и за третата група - хибридите Butterfly. Достигат 60 см-1,2 м височина, а цветовете са с диаметър 7,5-10 см. Двете характерни черти на тези хибриди са стегнато разположените накъдрени цветове и ярките багри на гърлата. Обърнете внимание на G. Tinkerbell (оранжев с жълто гърло), G. Melodie (розов с червено гърло), G. Georgette (червен с жълто гърло) и G. Sera-phin (розов с бяло гърло).
Миниатюрните хибриди приличат на малки сортове Primulinus - височина 45-60 см, цветове (5 см) с вълнисти или накъдрени венчелистчета. Примери: G. Bo Peep (бананов), G. Robinetta (тъмночервен с кремави петна), G. Greenbird (жълтеникавозелен). Последната група е на видовете Gladioli - цъфтят през пролетта и началото на лятото. G. colvillei The Bride (височина 60 см, бели цветове) е доста деликатен и през зимата трябва да предпазвате кореновата шийка с мулч. Г. папилио (пурпурно-жълт) е по-издръжлив, но Г. бизантинус (магента) е единственият популярен вид, който е напълно издръжлив.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: При изваждане на луковиците отделете малките кормуси и ги съхранявайте на място, където няма да замръзнат. Засадете напролет – ще минат 2-3 години преди да цъфнат.
07.11.2011 г. / Ангелина Костова
Коментари (0)

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2020