Заради оригиналните си листа с причудливо оцветяване и странна форма гинурата е наричана от любителите със също така странни имена – крокодилче, вещерски език, синя птица...
Интересното растение е пренесено от остров Ява. Представител е на семейство Сложноцветни, родът включва около 100 вида вечнозелени полухрасти и тревисти видове. У нас се отглежда оранжевата гинура, наречена така заради баграта на цветчетата си. Стъблата са отначало изправени, с нарастването увисват надолу и цветето може да се използва и като ампелно. Листата са продълговати, едро назъбени, тъмнозелени, преливащи в тъмновиолетово, което се дължи на силното окосмяване, и придават тайнствен вид на растението. Стъблата и долната част на листата също са виолетови и огряно от слънцето, цветето изглежда много ярко и привлекателно. Цветовете наподобяват тези на глухарчето, имат и подобна багра, която ефектно контрастира с тъмните листа, но за съжаление при някои видове миришат неприятно.
Гинурата се размножава лесно със стъблени резници , които се вкореняват бързо, стига да е топло и светло, в чаша вода или направо във влажен субстрат. Когато разклоненията достигнат 15 см, трябва да решим накъде ще насочим растението – дали по опора нагоре или встрани, или ще го оставим да пада свободно.
Цветето предпочита температурата, при която се отглежда, да не е под 18 градуса през зимата. През лятото понася и даже изисква слънчево място, за да разкрие великолепието на окраската си. На засенчено място багрите й силно избледняват и декоративните й качества се губят. Може да бъде спокойно изнесена на балкона или в градината, където до есента ще бъде цветен акцент. През лятото поливането трябва да е обилно, а през зимата – умерено. Повишената въздушна влажност й се отразява добре, но не бива да се пулверизира, защото на окосмените листа ще се появят кафяви петна. През пролетта цветето се пресажда в нова почва, съставена от чимовка, листовка, добре угнил оборски тор и пясък, взети поравно. Прекрасно се развива без подхранване.
Тайните на успеха
Вода: През зимата умерено поливане, през лятото обилно напояване.
Светлина: Обича ярко слънце, което да я огрява дълго.
Влажност на въздуха: Изисква висока влажност, но не бива да се опръсква с вода.
Подхранване: Не е необходимо, но през лятото може да се подхрани няколко пъти.
След като растенията започнат усилено да раждат, трябва да се направи ограничаваща резитба. Раменете се съкращават на стара, 2-3-годишна дървесина, така че да опират до съседните растения, без да се п...
Вкоренените резници от културни сортове лози или т. нар. лози на собствен корен трябва да се преместят на мястото за засаждане веднага след приключване на вегетацията през първата година от вкореняван...
Зеленият камък е препарат на база железен сулфат. Представлява зелени кристали, които на въздуха изветряват и това води до промяна на цвета му в бял. Дължи се на изпускането на част от кристалната вод...
Дивият чесън е многогодишно луковично тревисто растение от семейство Liliacea-Лилиецветни. Известен е още със синонимите левурда,мечи лук. У нас се среща по високите части на нашите планини, по вла...
Номохарис