За асклепиевото цвете знаят все още много малко хора у нас. То е рядък, но желан гост в нашите домове, а отвъд океана и в Западна Европа вече е сред най-любимите цветя наред с розите, азалиите и други цветарски фаворити. Зад митологичното име се крие истинска цветна скъпоценност - достатъчно е веднъж да съгледаш цъфнал асклепиас, за да остане завинаги в сърцето ти. Звездовидните цветове с ярки оранжево-червени листенца и жълта коронка са наистина обаятелни и дори най-добрите фотографии не показват истинската им красота.
Асклепиасът (Asclepias curassavica) е част от флората на Северна Америка. Растението има дебел ствол, покрит плътно с власинки. На височина достига около 50 см. Клонките също са мъхнати. Яркозелените листа отначало са почти кръгли, но с растежа на цветето непрекъснато нарастват и стават все по-дълги. Те са отчетливо разделени на две от плътната централна жилка.
Многобройните цветчета, с които храстчето се покрива от април до декември, са наистина удивителни. Отначало върху клонките се появяват мънички червени топчета, които нарастват и накрая разперват две полички - жълта и червена, всяка от които е обърната в различна посока. Освен че предлага красиво зрелище, асклепиасът е ценно медоносно растение, с нектара му се хранят също и колибрите.
Ако си купим семена от асклепиас, трябва да ги засеем рано през пролетта. Те са дребни, снабдени с парашутчета. Поникват бързо и дружно при температура около 20 градуса. Младите растения се засаждат в отделни саксийки и съобразно нарастването се прехвърлят във все по-големи. Трябва да се внимава да не се оронва пръстта около корените, защото това се отразява зле на цветето. Когато асклепиасът достигне височина от 15 см, върхът му трябва да се прищипне. Добре е това да става с ръкавици, защото изтича млечен сок, който предизвиква раздразване на кожата. След това формата на храста се поддържа чрез подкастряне, а изрязаните части лесно се вкореняват.
Когато преминат студовете, асклепиасът се настанява на най-слънчевото място на балкона или в градината. Полива се умерено, но редовно, защото не обича пресушаването, а водата трябва да е топла. Подхранването веднъж седмично се отразява прекрасно на общото състояние на растението. Няма абсолютно никакви претенции към състава на почвата, в която расте, стига рН да е неутрална. Влажността на въздуха също е без значение. Късно през есента, когато настъпи времето на сланите, асклепиасът се внася в помещение с температура около 13 градуса и се полива оскъдно, за да премине през зимна почивка. Може да презимува и при стайна температура, но се полива по-обилно.
Обикновената практика е лукът да се отглежда като двегодишно растение. През първата година от засетите семена се получават дребни луковички, известни като арпаджик, а през втората година те се засажда...
Цветното зеле за късно есенно производство се засажда до към средата на юли. При късно разсаждане в години със студена есен много от растенията не образуват глави. Между растенията в реда се оставят 4...
В сравнение с останалите овошки крушите се преоблагородяват най-лесно. Когато човек не е доволен от плодовете, които ражда неговото дърво, много лесно може да смени сорта с друг. Операцията ще е усп...
Малините също се нуждаят от защита от силните ветрове и студове. Въпреки това обаче много градинари не отделят нужното внимание на тази култура. В резултат на това пренебрегване филизите на малините ч...