За асклепиевото цвете знаят все още много малко хора у нас. То е рядък, но желан гост в нашите домове, а отвъд океана и в Западна Европа вече е сред най-любимите цветя наред с розите, азалиите и други цветарски фаворити. Зад митологичното име се крие истинска цветна скъпоценност - достатъчно е веднъж да съгледаш цъфнал асклепиас, за да остане завинаги в сърцето ти. Звездовидните цветове с ярки оранжево-червени листенца и жълта коронка са наистина обаятелни и дори най-добрите фотографии не показват истинската им красота.
Асклепиасът (Asclepias curassavica) е част от флората на Северна Америка. Растението има дебел ствол, покрит плътно с власинки. На височина достига около 50 см. Клонките също са мъхнати. Яркозелените листа отначало са почти кръгли, но с растежа на цветето непрекъснато нарастват и стават все по-дълги. Те са отчетливо разделени на две от плътната централна жилка.
Многобройните цветчета, с които храстчето се покрива от април до декември, са наистина удивителни. Отначало върху клонките се появяват мънички червени топчета, които нарастват и накрая разперват две полички - жълта и червена, всяка от които е обърната в различна посока. Освен че предлага красиво зрелище, асклепиасът е ценно медоносно растение, с нектара му се хранят също и колибрите.
Ако си купим семена от асклепиас, трябва да ги засеем рано през пролетта. Те са дребни, снабдени с парашутчета. Поникват бързо и дружно при температура около 20 градуса. Младите растения се засаждат в отделни саксийки и съобразно нарастването се прехвърлят във все по-големи. Трябва да се внимава да не се оронва пръстта около корените, защото това се отразява зле на цветето. Когато асклепиасът достигне височина от 15 см, върхът му трябва да се прищипне. Добре е това да става с ръкавици, защото изтича млечен сок, който предизвиква раздразване на кожата. След това формата на храста се поддържа чрез подкастряне, а изрязаните части лесно се вкореняват.
Когато преминат студовете, асклепиасът се настанява на най-слънчевото място на балкона или в градината. Полива се умерено, но редовно, защото не обича пресушаването, а водата трябва да е топла. Подхранването веднъж седмично се отразява прекрасно на общото състояние на растението. Няма абсолютно никакви претенции към състава на почвата, в която расте, стига рН да е неутрална. Влажността на въздуха също е без значение. Късно през есента, когато настъпи времето на сланите, асклепиасът се внася в помещение с температура около 13 градуса и се полива оскъдно, за да премине през зимна почивка. Може да презимува и при стайна температура, но се полива по-обилно.
Хибридните сортове високи бегонии (Begonia elatior hybriden) са известни преди всичко като храстовидни саксийни растения. От тях обаче можете да си направите миниатюрно дръвче. Докато бегонията не се ...
След появата на филоксерата по нашите земи, болест с икономическо значение за лозята, размножаването на гроздата все по-често става чрез облагородени вкоренени резници. Те се получават като се присадя...
Черешовата муха (Rhagoletis cerasi) е един от най-опасните неприятели на черешата, който ако не се провежда пръскане, може да унищожи изцяло реколтата. Тя е дребна, черна мушица (4-5 мм дължина), с пр...
Градинарите често внасят минералните торове, без да обърнат внимание на времето. А трябва да се знае, че в студ подхранването има незначителен ефект. Причината за това е, че хранителните вещества труд...