Шарката по овошките е една от най-вредоносните болести сред костилковите видове. Причинява се от вируса Plum pox virus и напада главно сливите, кайсиите и прасковите.
Вирусът се пренася чрез присаждане. В природна среда той се разпространява и чрез няколко вида листни въшки – голяма сливова листна въшка (Brachycaudus cardui), малка сливова листна въшка (B. helichrisi), прасковена листна въшка (Myzus precisae), M. varians, хмелова листна въшка (Phorodon humuli) и други. Напоследък се срещат данни, доказващи присъствието му в полена и в семената на заразените дървета.
Разпространението на болестта се определя от здравното състояние на изходните майчини растения и от фитосанитарните условия при производството на посадъчния материал.
По сливовите дървета признаците на болестта се появяват в началото на лятото. Върху листата се образуват светли дъгички, вълнообразни линии или други фигури, но най-типични за диагностиката на тази болест са пръстеновидните петна. Със застаряването на листата симптомите се маскират и през втората половина на лятото се забелязват трудно. При някои сортове петната и пръстените придобиват зелен цвят, докато останалата част на листа пожълтява. Тези признаци са известни като “обратна шарка”. При друга група от сортове признаците се проявяват едновременно под формата на хлоротично и некротично прошарване. Върху плодовете се формират единични или многобройни бразди и пръстени, които могат да бъдат повърхностни или потънали на различна дълбочина. В мястото на повредите плодовото месо е некротирало, изпълнено с клей и в много случаи сраства с костилката, върху която също се наблюдава пръстеновидно напетняване. Нападнатите плодове узряват преждевременно и опадат 2-3 седмици преди редовната беритба. Те са безвкусни и неподходящи за консумация както в прясно състояние, така и за преработка. При някои сортове, например при Едра зелена ренклода, се наблюдава редукция на растежа, засъхване на отделни клони, а след 3-5 години цялото дърво загива.
При кайсията симптомите на шарката се проявяват по листата като светлозелени пръстени и дифузни линейни прошарвания по дължината на нерватурата или като некротични напетнявания. В зависимост от чувствителността на сорта петната върху плодовете могат да бъдат светложълти, със зелен център или некротични и потънали дълбоко в тъканите. Пръстените се отпечатват и върху костилката на плода.
При шарка по листата на прасковата и нектарината се появяват дифузни светли петна и просветляване на нерватурата. Листните петури в горната си половина са стеснени. Външните симптоми са видими през кратък период от вегетационния сезон, след което вирусът преминава в латентна форма. Върху плодовете се развиват симптоми, подобни на повредите по сливата. В зависимост от чувствителността на сорта тяхната интензивност е различна.
Черешата и вишната също се сочат като естествени гостоприемници на вируса и показват признаци, сходни с тези на другите костилкови видове.
При поява на болестта е необходимо изкореняване на старите и болни от шарка овощни дървета или насаждения и създаване на нови с устойчиви или толерантни спрямо повредите по плодовете сортове. Тези мерки трябва да обхващат дворните, промишлените и крайпътните дървета. В силно заразените райони не трябва да се създават овощни разсадници за дървесни видове, гостоприемници на патогена.
Получаването на лук за глави се извършва по няколко начина, но най-често се използва чрез засаждане на арпаджик. Запасите в луковичката подпомагат развитието на растението и няма нужда от поливане. Ко...
За ранно полско производство на марули и главести салати, семената се засяват в полутопли парници обикновено в началото на февруари, до към 10-ти за марулята и до 15-ти за главестата салата. Засяванет...
Пълзящото циганче (Impatiens repens) е многогодишно тревисто растение, родом от тропическите гори на остров Шри Ланка. Този вид се отличава със стелещи се, червеникави, месести филизи, които достигат ...
Основният начин за размножаване на палмите е чрез семена. При отделните видове срокът за поникване е изключително разнообразен. За едни може да е 14 дни, а за други - до 4 години. В периода от 1 до 5-...