Градина » Картофена мана съсипа доматената реколта

 Картофена мана съсипа доматената реколта

Картофената мана е една от най-опасните болести по доматите. Тази година тя получи значително разпространение и унищожи доматите в много зеленчукови градини. Причинител на болестта е гъбата Phytophthora infestans De Bary. Първите признаци се развиват върху най-долните листа, лежащи или допиращи се до почвената повърхност, под формата на воднисти, разрастващи се петна, които обикновено са съсредоточени по периферията и във върхната част по протежение на централния нерв. Петната бързо прегарят и изсъхват. По стъблата, листните и плодните дръжки се формират едри, неправилни по форма, отначало воднисти, а след това некротиращи петна. Петната бързо се разрастват, обхващат тъканите околовръст и предизвикват загиване на връхната част на растенията. По зелените плодове, често около дръжчената ямичка, повредите са под формата на кафяви, повърхностни, грапави петна, които често имат лъчиста структура. Най-силно се нападат интензивно нарастващите плодове, докато зазряващите и узрелите притежават значителна устойчивост. При висока влажност върху всички нападнати растителни части, особено на границата със здравата тъкан, се развива светъл спорообразуващ гъбен налеп. При благоприятни условия развитието на болестта е много бързо и за кратко време тя е в състояние да обхване целите растения или дори посеви. През неблагоприятния сезон, при наши условия, патогенът се съхранява в болните картофени клубени, останали неприбрани на полето, и върху оранжерийно отглежданите домати. Интензивно спорообразуване и възможности за заразяване се създават при относителна влажност на въздуха около 90%, задържане на свободни водни капки в продължение на 1-2 часа и при температура 12-15°С. За по-нататъшното развитие на патогена е необходима по-висока температура - 20-22°С. При температура над 26°С и засушаване развитието на маната се преустановява.

Какво да правим?

В момента одобрените препарати срещу картофена мана са следните: акробат плюс ВГ – 20 г (одобрен и за кафяви листни петна – алтернариоза). Карантинен срок 14 дни. Верита ВГ – 15 г, винкер ВГ – 20 г (карантинен срок 7 дни), валбон 180-200 г/дка с работен разтвор 25-100 л/дка, витене трипло Р – 400-450 г/дка с работен разтвор 60-80 л/дка (одобрен и за кафяви листни петна). Карантинният му срок е 20 дни. Икуейшън ПРО – 4 г (карантинен срок 3 дни), кариал стар – 60 мл/дка с работен разтвор 100 л/дка – одобрен и за кафяви листни петна (карантинен срок 3 дни), консенто СК – 200 мл/дка с работен разтвор 20-100 л/дка (карантинен срок 7 дни), куадрис 25СК – 7,5 мл (карантинен срок 3 дни), купертин М (бордолезова смес) – 400 г/дка (карантинен срок 14 дни), купроксат ФЛО – 300 мл/дка с работен разтвор 50-80 л/дка (карантинен срок 3 дни). Манкозеб 80ВП – 25 г (карантинен срок 20 дни), манфил 75ВГ – 21 г (карантинен срок 3 дни), меден оксихлорид – 25 г (карантинен срок 14 дни), мелоди компакт 49ВГ – 185 г/дка с работен разтвор 60 -100 л/дка (карантинен срок 20 дни за домати отглеждани на открито и 7 дни за отглеждани в оранжерии), орвего (полско производство) – 70 мл/дка с работен разтвор 40-100 л/дка (карантинен срок за домати 1 ден), пенкоцеб 80ВГ – 20 г (карантинен срок 3 дни), пергадо мед 27ВГ – 50 г – при критични периоди за развитие на болестта. Максимално 4 третирания през 7-10 дни (карантинен срок 3 дни за домати за прясна консумация и 10 дни за консерви), полирам ДФ – 20 г (карантинен срок 28 дни), проксанил СК – 250 мл/дка с работен разтвор 60-100 л/дка (карантинен срок 3 дни), ревус 250СК – 5 мл (карантинен срок 3 дни), ридомил голд МЦ68ВГ – 250 г/дка, одобрен е и за кафяви листни петна (карантинен срок 20 дни), ридомил голд РВГ – 500 г/дка (карантинен срок 3 дни), фунгуран ОН50ВП – 15 г (карантинен срок 14 дни), шампион 50ВП – 15 г (карантинен срок 14 дни).
Препоръчително е при различните пръскания да използвате различни препарати, за да постигнете по-голям ефект.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Какво растение е павонията?

Павонията (Pavonia multiflora) е слабо позната у нас, но разпалените любители вече я притежават и успешно я отглеждат. Модерна е в страните от Западна Европа. Дори и там е въведана в производството от...

Подгответе мястото за новото лозе

Лозе може да се сади през есента или през пролетта. Препоръчва се обаче пролетното засаждане през втората половина на март и началото на април. Есента е подходящото време да се подготви и да се обрабо...

Захванете си върба от клонка

Родина на върбите е Централна Азия, но добре се развиват и у нас 14-15 различни вида, които достигат размера на дърво. Те са бързорастящи, но не дълговечни. Заслужава внимание златистожълтата плачеща ...

Не отлагайте засаждането на чесъна

Ако някой ви каже, че трябва да засадите чесъна за консумация в зелено състояние по-късно, за да не го напада чесновата муха, не му вярвайте. Мухата ще го нападне напролет при първа възможност, без да...

Начало