29.03.2017 година
З
еленчукова градина
  879  |   0  
И вие можете да отгледате кивано
Киваното (Cucumis metuliferus) е близък роднина на краставиците и на пъпешите. Произхожда от семейство Тиквови. Този екзотичен плод идва далечна Африка, където се среща в диво състояние в пустинните и полупустинни области на Южна Африка. Видът е култивиран от близо 60 години в планините на Нова Зеландия, Израел и Кения. Все още се отглежда сравнително рядко, но придобива все по-голяма популярност. В родината го наричат бодлива диня, рогата африканска краставица, а на пазарите за екзотични плодове е известен със странното име кивано.

Плодът е цилиндричен

Стъблото му е катерливо, като това на краставицата. Цветовете са два вида –женски и мъжки, бледожълти на цвят. Листата са с характерната форма на всички представители на рода. Плодът е с цилиндрична форма с дължина 10-15 см и ширина 8-10 см. Има дебела кора, която е покрита с роговидни израстъци, която в началото на нарастване на плода е зелена, а при узряването става жълто-оранжева и червеникава. Под нея се намира зелена, мека, подобна на желе месеста част, с многобройни плоски не много големи семки. Вкусът обединява този на краставицата, пъпеша и лимона. Ароматът не е много силен. Плодът е богат е на витамини А и С и на минералните вещества калий и магнезий.

Полезна отвътре, декоративна отвън

За консумация се използват зрелите плодове, като се разрязват по дължина или напречно, и вътрешността им месестата, желеподобна маса се изгребва с лъжичка. Твърдата кора запазва своята форма дълго време и може да се ползва като декоративен съд, в който да се слагат плодови салати. Желеподобната месеста част може да се използва и като декорация към рибни и месни ястия или самостоятелно да се смеси със сметана, или да се използва за различни десерти. Основен недостатък на плода на киваното са множеството семена, които развалят вкуса. Те не са ядливи и се отстраняват, като желеподобното месо се претрие през ситно решето.

Обича топлината и влагата

Киваното е силно топлолюбиво растение. Семената му поникват при температура не по-ниска от 20 и не по-висока от 35 градуса. Оптимална температура развитието му е 26-28 градуса иначе спира развитието му. Продължителното хладно време през май и началото на юни също смущават растението.
Киваното е взискателно към светлината по време на плодообразуването. При слабо слънчево греене добивите му се понижават. Изисква постоянна висока почвена влажност 85-90% поради слабо развитата си коренова система. Тази висока влажност трябва да се съчетава с висока почвена температура.
Корените на растението са силно чувствителни към гъстотата на почвения разтвор и не понася големи дози минерални торове. Това налага внасянето им в почвата по-често и в по-малки количества. Оборският тор е най-удачен, защото не само подобрява физическите качества на почвата, но и освобождава по–дълго време хранителните вещества. Киваното се развива много добре след предшественици, които не влошават физическите качества на почвата и я оставят чиста от плевели: многогодишни треви, бобовите култури, картофи и др. Не понася засаждане след краставици, тиквички, пъпеши и др.

В оранжерии

У нас киваното може да се отглежда в стоманено-стъклени и неотопляеми полиетиленови оранжерии, парници и като полска култура на открито в по-топлите райони на страната.
Отглеждането на киваното е подобно на краставиците, но има по-дълъг вегетационен период и затова се отглежда с предварително произведен разсад. Семената се засяват в достатъчно топла почва 3-4 седмици преди последните пролетни слани за района. Полученият разсад се засажда след като премине опасността от тях. Киваното се бере, когато плодовете придобият оранжева окраска. Съхранява се продължително време при стайна температура.
28.12.2016 г. / ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2017