През първата половина на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Това помага да се спре силното засъхване на растенията. Няколко дни по-късно се подсаждат пропадналите стръкове.
Индетерминантните (високорастящите) сортове се садят в един ред. Оставят се 85 см между редовете, растенията са на 40 см едно от друго в реда. Прикрепват се към телена конструкция или към колове с височина 120-130 см над земята. Отглеждат се едностьб-лено, върхът след пето съцветие се прекършва. В зависимост от развитието на растенията и за да се получат по-едри и по-качествени плодове, върхът може да бъде отстранен и след четвъртото съцветие. Много важно е навреме да се отстраняват колтуците, така се повишава физиологичната активност на листата и се засилва притокът на хранителни вещества към развиващите се плодове. Оставянето на два-три листа над последното съцветие помага на плодовете там по-бързо да се развиват и ги предпазва от слънчеви пригори.
Детерминантните (нискорастящи) сортове могат да се засаждат на двуредови лехи при разстояние 110 см между лехите, 50 см между редовете в лехата и 35 см между растенията в реда. Но е възможно и едноредово отглеждане, между редовете трябва да има 120 см и 30 см между растенията в реда при сортове с мощен хабитус (храст). „Ниските" домати не се колтучат и за тях не се изгражда опорна конструкция. Много е важно височината на лехата да се съхрани така, че при поливане повърхността на почвата под растенията да остава суха. Така плодовете се предпазват от пряк допир с поливната вода и няма да загниват.
Обикновено времето, през което се развиват късните домати, е горещо и сухо. Тогава има опасност да се развие силна брашнеста мана и да плъзне паяжинообразуващият акар. Щом започне силно плододаване, растенията трябва да се подхранват. Препоръчително е шербетуването (размиване на оборски тор в поливната вода), а също и листното подхранване.
Лятото е времето за така нареченото присаждане на спяща пъпка. Спяща, защото не се развива веднага, а едва напролет. За направата на Т-образния отрез, за изрязването на пъпката от калема и вмъкването ...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Лозата може да се отглежда сполучливо и в дворните места. Необходимо е само мястото, което й се предвижда, да отговаря на нейните изисквания. Не бива лозите да се засаждат на задушни, непроветриви тер...
Черната мана по пипера е разпространена навсякъде в страната. Смята се обаче, че повредите, които тази болест причинява, обикновено не водят до загиване на растенията. Причинява се от гъбата Cladospor...