Посетителите на хипермаркетите у нас често се удивляват на предлаганите плодове от екзотичната флора, каквито са и плодовете на кумквата, наричан още "златен портокал".
Родината на кумквата (Fortunella margaritae) от сем. Рутови (Rutaceae) е Югоизточен Китай и Индонезия, където е познат на местното население от преди няколко хилядолетия под наименованието "златен портокал". В Европа е станал известен през 1846 г., благодарение на английския ботаник Роберт Форту, който като забелязал красивите дървета с дребните плодове, ги пренесъл в Европа. Най-големи производители на кумкват в света са Бразилия, Южноафриканската република, Израел, Китай, САЩ и Перу.
Плодовете са най-дребните от всички представители в сем. Рутови
Те наподобяват миниатюрно копие на портокала и имат дължина 2,5-4 см и диаметър 2-3 см. Масата на плодовете е само 10-15 г при 150-250 г за повечето сортове, формата им е овална или закръглена. Кожицата е тънка, дребнопореста, оранжева или оранжево-червена, сладка на вкус, ароматна. Плодовото месо е сочно, кисе-личко и наподобява вкуса на портокала. Цветът му е светлооранжев. Плодовете се ядат заедно с обвивката.
Най-разпространени сортове от кумквата са: Nagami и Meiva. Първият е с овални плодове, а тези на втория имат кръгла форма, по-едри и по-сладки са. Често овалната разновидност носи наименованието Fortunella margaritae, а кръглата -Fortunella japonica.
Хранителната и енергийна стойност на кумкватовите плодове са много високи. Това се дължи на богатото съдържание на захари, минерални вещества и витамини в кожицата. Въглехидратите достигат до 14,5-17,1 %, белтъчините - 0,7-1 %, мазнините - 0,3-0,4 %, минералните вещества - 0,6 %. Богати са и на витамин С, В1 и В2. Енергийната стойност на 100 г плодове е 64 ккал (270 кДж), факт, който високо се цени от затлъстели хора.
В стаята
За стайно отглеждане се оформя корона с малки размери и се полагат същите грижи, както за портокала. Има по-продължителен зимен покой. Това растение е сравнително устойчиво на ниски температури и има добър декоративен хабитус благодарение на вечнозелената си окраска.
Обикновенната краставична мозайка е вирусна болест, която напада растенията във всяка възраст. Признаците се появяват по младите листа, те са по дребни, грапави, мозаечно прошарени, завити по перифери...
Телените червеи са най-опасните почвени неприятели. Те са многоядни. Хранят се с корените и подземните части на голям брой културни растения и плевели. Унищожават също засетите семена и младите растен...
Цветното зеле се разделя на две разновидности - карфиол и броколи. За нашите почвено-климатични условия най-подходящо е отглеждането им като есенна култура. При добра агротехника в по-хладни райони ка...
Около Богородичните празници в средата на август и в началото на септември, в градините започва цветното буйство на едногодишните астри. За да ги отличава от многогодишните, а и за да изрази обичта си...
Хванете си дрян от семка