Посетителите на хипермаркетите у нас често се удивляват на предлаганите плодове от екзотичната флора, каквито са и плодовете на кумквата, наричан още "златен портокал".
Родината на кумквата (Fortunella margaritae) от сем. Рутови (Rutaceae) е Югоизточен Китай и Индонезия, където е познат на местното население от преди няколко хилядолетия под наименованието "златен портокал". В Европа е станал известен през 1846 г., благодарение на английския ботаник Роберт Форту, който като забелязал красивите дървета с дребните плодове, ги пренесъл в Европа. Най-големи производители на кумкват в света са Бразилия, Южноафриканската република, Израел, Китай, САЩ и Перу.
Плодовете са най-дребните от всички представители в сем. Рутови
Те наподобяват миниатюрно копие на портокала и имат дължина 2,5-4 см и диаметър 2-3 см. Масата на плодовете е само 10-15 г при 150-250 г за повечето сортове, формата им е овална или закръглена. Кожицата е тънка, дребнопореста, оранжева или оранжево-червена, сладка на вкус, ароматна. Плодовото месо е сочно, кисе-личко и наподобява вкуса на портокала. Цветът му е светлооранжев. Плодовете се ядат заедно с обвивката.
Най-разпространени сортове от кумквата са: Nagami и Meiva. Първият е с овални плодове, а тези на втория имат кръгла форма, по-едри и по-сладки са. Често овалната разновидност носи наименованието Fortunella margaritae, а кръглата -Fortunella japonica.
Хранителната и енергийна стойност на кумкватовите плодове са много високи. Това се дължи на богатото съдържание на захари, минерални вещества и витамини в кожицата. Въглехидратите достигат до 14,5-17,1 %, белтъчините - 0,7-1 %, мазнините - 0,3-0,4 %, минералните вещества - 0,6 %. Богати са и на витамин С, В1 и В2. Енергийната стойност на 100 г плодове е 64 ккал (270 кДж), факт, който високо се цени от затлъстели хора.
В стаята
За стайно отглеждане се оформя корона с малки размери и се полагат същите грижи, както за портокала. Има по-продължителен зимен покой. Това растение е сравнително устойчиво на ниски температури и има добър декоративен хабитус благодарение на вечнозелената си окраска.
Това се налага, тъй като семената за производство на разсад за ранните зеленчуци се сеят през януари и началото на февруари, когато почвата може да е доста мокра и негодна за приготвяне на парниковата...
Обикновено през втората половина на февруари – началото на март започва сеитбата на лук за арпаджик. Колкото по-късно през пролетта се направи това, толкова по-малки са добивите. Със затоплянето на в...
Пожълтелите тъканите между нервите на петурата, от периферията към средата на листа издават варовата (неинфекциозна) хлороза. Това заболяване се дължи на липсата на желязо. Обикновено се проявява на в...
Губят блясъка и изглеждат безжизнени Вероятната причина е твърде силната светлина, възможно е това да се дължи и на червения паякообразен кърлеж. Дори здравите зелени листа могат да изглеждат изб...