Прищипването се състои в премахване на връхчетата на леторастите с 1-2 недоразвити листенца на лозата. С него се цели да се намали изресяването и да се рагулира растежът на отделните леторасти. Те и ресите в ранна възраст се развиват за сметка на резервите от главината. Обикновено се появява конкуренция между тях. Ако върховете на леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат в мустаци – една от формите на изресяването, наречена източване. Подобна конкуренция може да се появи и през периода на цъфтеж, когато става същинското изресяване – опадане на цветните бутони, цветчета и младите завързи. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежа на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. След 10-15 дни от прищипнатия летораст започват да се развиват колтуци, които отначало също растат като паразити, обаче критичния период на оформянето на ресите и достигането им до фазата на цъфтежа е преодолян и целта, преследвана от прищипването, е постигната.
Прищипването се прилата понякога за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е, че то спомага за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата и получаване на по-висок добив на следващата година. В опитни условия от прищипнати леторасти една година по-късно се развиват до 55% повече реси от неприщипнатите.
Слабо растящите леторасти, слаби лози и леторасти от чеповете, които ще се използват при следващата година, не се прищипват.
Десертните сортове Болгар, Италия Шасла и др. не са склонни към източване. То е по-слабо изразено при винените и асмовидно отглеждани лози. При тях не е наложително прищипването.
Срещу изресяването най-добре е прищипването да се прави 5-6 дни преди цъфтежа. Тогава има по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Червен мискет, Врачански мискет, Ркацители, Тамянка, Саперави и др. При повечето десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Много хора отглеждат различни видове цитрусови култури в домовете си. Затова зимните грижи трябва да бъдат квалифицирани и навреме. Трябва да имате предвид, че цитрусовите растения се нуждаят от висок...
Нарича се още висока, защото превъзхожда чувствително по размери познатите ни видове боровинки по нашите планини, и културна, защото се отглежда от човека. Нарастващият интерес към нея е лесно обясни...
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...
Късовъзлието причинява слаб растеж, малка продуктивност и по-малка дълголетност на лозовото растение. Най-силно страдат лозите от сортовете: Кардинал, Италия, Хамбургски мискет, Ризлинг италиански, Рк...