Прищипването се състои в премахване на връхчетата на леторастите с 1-2 недоразвити листенца на лозата. С него се цели да се намали изресяването и да се рагулира растежът на отделните леторасти. Те и ресите в ранна възраст се развиват за сметка на резервите от главината. Обикновено се появява конкуренция между тях. Ако върховете на леторастите изразходват по-голяма част от хранителните вещества, настъпва изгладняване на ресите и те започват да се превръщат в мустаци – една от формите на изресяването, наречена източване. Подобна конкуренция може да се появи и през периода на цъфтеж, когато става същинското изресяване – опадане на цветните бутони, цветчета и младите завързи. С отнемането на върха се прекратява за известно време растежа на летораста и се отправят повече хранителни вещества към ресите. След 10-15 дни от прищипнатия летораст започват да се развиват колтуци, които отначало също растат като паразити, обаче критичния период на оформянето на ресите и достигането им до фазата на цъфтежа е преодолян и целта, преследвана от прищипването, е постигната.
Прищипването се прилата понякога за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Установено е, че то спомага за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата и получаване на по-висок добив на следващата година. В опитни условия от прищипнати леторасти една година по-късно се развиват до 55% повече реси от неприщипнатите.
Слабо растящите леторасти, слаби лози и леторасти от чеповете, които ще се използват при следващата година, не се прищипват.
Десертните сортове Болгар, Италия Шасла и др. не са склонни към източване. То е по-слабо изразено при винените и асмовидно отглеждани лози. При тях не е наложително прищипването.
Срещу изресяването най-добре е прищипването да се прави 5-6 дни преди цъфтежа. Тогава има по-добро завързване и се получават по-сбити гроздове. Склонни към изресяване са някои винени сортове, като Червен мискет, Врачански мискет, Ркацители, Тамянка, Саперави и др. При повечето десертни сортове прищипване през периода на цъфтежа не се препоръчва, за да се избегне образуването на много сбити гроздове, което при тях е нежелателно.
Пахиподиумът (Pachypodium lamerei) е рядко срещан у нас красавец, типичен представител на сукулентните растения. Наричат го още “мадагаскарска палма”. Дебелото сочно стъбло е изправено и осеяно с мно...
Бадемовите дръвчета трябва да се засаждат през есента, защото развитието им започва много рано и засаждането през пролетта е рисковано. Това е една от най-раноцъфтящите овошки. Цъфти обикновено към кр...
Листните въшки са преносители на опасни вирусни болести, това налага рано да се откриват и срещу тях да се води своевременна борба. Но за да ги открием навреме, трябва да ги познаваме. Луковата лист...
Засаждането на растенията на постоянното им място се извършва през май или през юни, което зависи от датата на засяване на семената за производството на разсад. Целината има дълъг вегетационен период,...