Дребният ръст на глога е причината той да се приема повече като храст, отколкото като дърво от семейство Розоцветни. Здравата и качествена дървесина, от която се правят дръжките на ударните инструменти и още много други полезни изработки му отреждат почетно място в горското стопанство.
Силата и значимостта на глога пък се цени в медицината. Цветовете и плодовете са незаменимо лекарство за засилване и укрепване на сърдечната дейност и средство срещу безсъние.
Височината на глога се движи от 3 до 8 м. В началото расте едва 20 см на година. Животът му обаче е продължителен, понякога до 300 години.
Глогът се чувства най-добре на плодородни, рохкави почви и слънчеви места. Но се развива и на по-бедни песъчливи или глинести почви и на сянка, затова се среща както в равнината, така и високо в планината. От познатите по света към 60 вида у нас са популярни червеният (Crataegus fionoguna), черният (Сг. pentaguna) и по-рядко се среща orientalis - източния глог.
Опадливите през есента листа са длановидно насечени и назъбени по края. На лицевата страна са лъскавозелени, а на обратната - матовозелени. Наесен придобиват красива червена окраска и това е насърчило много специалисти да правят опити и да имат успехи в декоратив ното преобразуване на това растение.
Цветовете са бели, розови или червени, цъфтят през май, събрани в красиви метлици. Плодовете са месести, с елипсовидна форма. Те са не само лековити, но и много приятни на вкус. Чаят от плодовете гони безсънието.
Бодливите клонки се оформят с ножица и стават още по-остри и опасни, когато редовно се режат. Ограда от глог е непроходима за нашественици.
Нюансиращата багра на листата от края на лятото до окапването им през късна есен не е убягнала от погледа на опитните селекционери и те са създали многообразие от декоративни форми с различни листа. Цветовете също варират от бял до розов и рубинен.
Кръстоската на обикновен с облагороден глог се прави рано напролет, преди да е започнало сокодвижението. Важно е обикновеният глог, върху който ще се присажда, да не е на повече от 10 години. Калемите не бива да са с развити пъпки, а такава опасност има при рязко затопляне на времето. За да са свежи, най-добре е до започване на присаждането да се заровят във влажен пясък.
Най-използваният начин на присаждане рано напролет е на раздел. Тогава подложката се прерязва с трионче, след което се разцепва диаметрално с много здрав нож. Клинообразно изрязаните в долната си част калеми се поставят така, че да съвпадат кора с кора на подложка и калем. Превързва се добре с лико, за да е добра спойката, и след това се замазва с овощарски мехлем. Ако закъснеете и започне сокодвижението, тогава ще облагородявате по метода “под кора”. Кората лесно се отделя от дървесината и точно там, под нея, се поставят калемите, гладко и косо изрязани. Зарязаната част е от вътрешната страна, а на обратната - външната страна, остават пъпките на калема. Превързва се добре с лико и също се намазва с мехлем.
Действително понякога се наблюдава пожълтяване на листата на зимния чесън още рано напролет. Има няколко възможни причини за това. Може растенията да са измръзнали през зимата. Друга причина е киселат...
Фикус Бенджамин е най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините. Бенджаминът расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стра...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...
Растенията от рода Колумнея (Columnea) обитават влажните гори на Централна и Южна Америка. В природата има около 100 вида като тревисти растения, храсти, полухрасти, висящи или пълзящи. Това очаровате...