Хамамелисът виржиниана (Hamamelis virginiana), наричан още вълшебен орех, е представител на рода хамамелис, който е известен с ранния пролетен или късния есенен цъфтеж. Представлява листопадно дърво или храст с кафяви, леко окосмени клонки, тъмнозелени кожести листа и яркожълти, двуполови цветове.
Видът хамамелис виржиниана цъфти през октомври-ноември.
Естествените му местообитания се намират в южната част на Северна Америка. Расте из горите, речните долини на плодородни почви.
Представлява храст, обикновено с височина 3 м (понякога до 5 м) или дръвче, често многостволно. Листата са последователни, обратнояйцевидни, до 15 см дълги, в основата асиметрични, в горната част назъбени, яркозелени, като млади са окосмени, през есента са яркожълти, по-рядко червени. Започва да цъфти на 8-10-та година, през октомври до настъпването на големите студове. Венчелистчетата на цвета са 1,5-2 см дълги, чашката вътре е кафяво-жълта. Плодовете узряват през есента на следващата година. Съединени по двойки семенните кутийки са къси (до 1,5 см), първоначално зелени, а след това светлокафяви, твърди, с два шипа. Във всеки плод има по две неголеми гладки, блестящи черни семки. Когато узрелите кутийки се разцепят, семената се изсипват. Разпукналите се плодове могат да останат на клонките на храста няколко години. Известна е градинската форма рубесценс, която е с червени венчелистчета и жълто-кафява чашка на цвета.
Хамамелис виржиниана може широко да се използва както като единично дърво, така и като участник в група, сред дървета и храсти и на бреговете на водоемите. Листата, младите филизи и кората на растението съдържат етерично масло, което се използва при приготвянето на кремове, лосиони и балсами. Във фармацията маслото се добавя в течните мазила и свещичките. Настойката от листата на хамамелиса се е използвала индианците като противовъзпалително средство.
Семената се съхраняват в плътно затворени съдове в прохладно помещение. За да покълнат, се нуждаят от стратификация при 1-5 градуса в продължение на 3-4 месеца. Препоръчва се двуетапна стратификация – първата при 20-30 градуса в продължение на 2 месеца и втората – при 1-5 градуса в продължение на 3 месеца. Дълбочината на засаждане е 2-2,5 сантиметра.
Малко се знае, че течният тор се използва и за мулчиране. Върху почвата се създава фин слой кора, която задържа влагата и удължава срока между поливките. По-често чрез течното торене или както по ня...
Възможностите на овощарите да подпомогнат пролетното развитие на овощните растения, са свързани единствено с хранителния и водния режим. Ранното пролетно подхранване с азотни торове е едно от неотложн...
Настаняването на растенията в градината е едно от отговорните начинания на стопаните. Сложете в лехите повече зърнено-бобовите култури, от които ще имате голяма полза. Градината ви не трябва да остава...
Цветното зеле се разделя на две разновидности - карфиол и броколи. За нашите почвено-климатични условия най-подходящо е отглеждането им като есенна култура. При добра агротехника в по-хладни райони ка...