Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа, размерите на аглаонемата са значително по-малки от на дифенбахията, има формата на храст. Освен това аглаонемата цъфти по-продължително и образува плодове. Това е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Сред най-разпространените аглаонеми са: променливата аглаонема (Aglaonema commutatum) – храстовидно растение с изправени стебла. Листата са на дълги дръжки, с продълговато-елиптична или ланцетна форма, около 20-30 см дълги и 5-10 см широки. Няколко сорта имат разнообразна пъстра окраска. При цъфтеж образува до 6 цветоноса до 20 см дължина. Съцветията са със светлозелено покривало.
Къдравата аглаонема (Aglaonema roebelinii) – силноразклоняващ се голям храст с листа до 30 см, с елиптична форма, с кръгла основа. Повърхността на листата е сиво-сребриста. Съцветието е около 3 см дълго.
Аглаонемата е стайно растение, което се развива както на топло (над 18 градуса) място. Оптималната температура е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения. През лятото растението трябва да се засенчва от преките слънчеви лъчи, през зимата се нуждае от добро осветление.
Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата умерено. За поливане използвайте само мека, добре престояла вода със стайна температура. От март до септември на всеки две седмици подхранвайте със специални торове за стайни растения, които не съдържат варовик. Тъй като аглаонемата расте бавно, то пресаждайте я само при нужда – младите през година, а по-старите през 3 години, през пролетта. Садят се в широки, но не високи саксии. Почвата се състои от 2 части чимовка, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. В почвата е добре да поставите и малко дървени въглища.
През пролетта и лятото връхните и стъблените резници са добър начин за размножаване. При пресаждането можете да отделяте издънките с няколко листенца и коренчета.
Тя напада всички овощни видове, както и горски (като дъб, клен, явор и др.), а от украсните най-често розата. Вреди гъсеницата, която напада пъпките и предимно листата. При масово нападение дръвчетата...
Ако по цялата площ картофите са поразени от мана, седмица преди изваждането им трябва да се обработят с разтвор от син камък (20 г на 10 л вода). След това стъблата се отрязват, изнасят се извън гради...
Когато спанакът е нападнат от мана, по листата му се появяват бледозелени неясно очертани петна, които стават жълти и некротират. В мястото на напетняването листната петура се издува нагоре. От долнат...
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
Каланхоето разцъфва през декември