Аглаонемата (Aglaonema) е род вечнозелени треви и полухрасти от семейство Змиярникови. Аглаонемата е роднина на дифенбахията и затова много прилича на нея, като се отличава само по по-тънките си листа, размерите на аглаонемата са значително по-малки от на дифенбахията, има формата на храст. Освен това аглаонемата цъфти по-продължително и образува плодове. Това е едно от най-подходящите растения за хидропонна култура.
Сред най-разпространените аглаонеми са: променливата аглаонема (Aglaonema commutatum) – храстовидно растение с изправени стебла. Листата са на дълги дръжки, с продълговато-елиптична или ланцетна форма, около 20-30 см дълги и 5-10 см широки. Няколко сорта имат разнообразна пъстра окраска. При цъфтеж образува до 6 цветоноса до 20 см дължина. Съцветията са със светлозелено покривало.
Къдравата аглаонема (Aglaonema roebelinii) – силноразклоняващ се голям храст с листа до 30 см, с елиптична форма, с кръгла основа. Повърхността на листата е сиво-сребриста. Съцветието е около 3 см дълго.
Аглаонемата е стайно растение, което се развива както на топло (над 18 градуса) място. Оптималната температура е 22-23 градуса. Не понася въздушни течения. През лятото растението трябва да се засенчва от преките слънчеви лъчи, през зимата се нуждае от добро осветление.
Поливайте обилно от пролетта до есента, през зимата умерено. За поливане използвайте само мека, добре престояла вода със стайна температура. От март до септември на всеки две седмици подхранвайте със специални торове за стайни растения, които не съдържат варовик. Тъй като аглаонемата расте бавно, то пресаждайте я само при нужда – младите през година, а по-старите през 3 години, през пролетта. Садят се в широки, но не високи саксии. Почвата се състои от 2 части чимовка, 1 част листовка, 1 част торф и 1 част пясък. В почвата е добре да поставите и малко дървени въглища.
През пролетта и лятото връхните и стъблените резници са добър начин за размножаване. При пресаждането можете да отделяте издънките с няколко листенца и коренчета.
При нормални условия репичките поникват за 3-4 дни и за 3-5 седмици са готови. Може да се засяват на открито още при първа възможност, обикновено в края на март, началото на април. Засявате ли на етап...
Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и п...
За късните домати подходящи са местата в градината, освободени от граха, ранното зеле, ранните моркови и други зеленчуци, все така ранни. Подходящото време за сеитба на семената е началото на юни, но ...
Създаването и поддържането на мек тревен килим около дома е радост и грижа. Нерядко кадифената гладкост на моравата посърва и тогава са нужни незабавни мерки за спасяването й. Появата на мъх между т...
Брадатият ирис се хваща лесно