Градина » Как да се грижим за тиландзията

 Как да се грижим за тиландзията

Този род е описан през 1753 г. и носи името на шведския ботаник Тиландз (1640-1693). Съществуват повече от 400 вида, които са разпространени от югоизточната част на САЩ до Аржентина и Чили. Тиландзията се гледа през зимата при температура 18-20 градуса на светло място, за предпочитане на западен прозорец. Изключение прави само един вид, Т. суапеа, който се отглежда на северните прозорци. Той се отглежда на дървени стърготини от иглолистни дървета.
Зелените тиландзии през цялата година трябва да се държат на топло и светло място, но не изложени на преките слънчеви лъчи. През зимата температурата не трябва да пада под 18 градуса. За епифитните растения температурата може да бъде 12 градуса. На растенията с въздушни корени е необходимо много слънце и през лятото трябва да се изкарват на въздух и само при дъжд да се покриват. В стайни условия те имат нужда от свеж въздух. Зелените тиландзии се нуждаят от умерено влажна почва, а през лятото се пръскат с топла мека вода. Въздушните видове трябва да се пръскат два пъти дневно, докато тиландзия цианея може от време на време да се потапя във вода.
Една от най-разпространените тиландзии е Tillandsia суапеа. Това въздушно растение в цъфнал вид достига до 25 см височина. Листата са линейно - триъгълни, зелени с червеникъв оттенък, достигат 35 см дължина. Има компактни съцветия, плътни, достигат до 16 см дължина, а на ширина -7-8 см. Това растение цъфти в периода септември-януари. Родина на нежното цвете е районът на Перу и Еквадор. Вирее до 850 м надморска височина.
Друг разпространен вид е Т. stricta. Тя също е епифитно растение с къси стъбла - 10-20 см, с многочислени листа, които образуват розетка. Листата достигат 18 см дължина. Прицветниците са от жълто-бели до яркорозови, спирално разположени. Цъфти през март. Неговата родина е почти цяла Южна Америка - от Венецуела до Аржентина. Расте до 1700 м надморска височина и в сухи и във влажни гори.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Завъдете си малини без семки

Още през 1962 г. шотлански учени са създали хибрид между къпина и малина, който няма така досадните дребни семенца, характерни за малините и къпините. Хибридът е наречен Тайбери. На външен вид той при...

Щом бегонията заспи, извадете грудките й

Бегония тубероза (Begonia tuberhybrida или tuberosa) обединява множество сортове, получени чрез хибридизация и отличаващи се с голямо разнообразие. Особеност на този вид е, че в почвата образува гр...

Смокиня в саксия?

Смокинята е едно от най-старите плодни растения на планетата. За нея, заедно с гроздето и маслината, се говори още в Стария завет. В Палестина и Месопотамия е била отглеждана преди 5000 години пр. н.е...

Грудкови бегонии – как да се грижим за тях

Бегониите – този океан от неописуеми форми и багри на цветове и листа включва около 1000 вида. Те биват тревисти многогодишни растения, ниски храсти или полухрасти, та дори и лиани. Кореновата им сист...

Начало