Розата е многогодишно растение, извлича от едно и също място значителни количества хранителни вещества, за да изгражда клонките и цветовете си, които в крайна сметка се изрязват и нищо от натрупаните в тях хранителни вещества не се връща обратно в почвата. За да расте и цъфти всяка година, тя се нуждае от редовно торене. За нея най-благоприятно е комбинираното торене с органични и минерални торове. Тя се нуждае, както всички други растения, най-вече от азот фосфор и калий и в по-малки количества от различни други химически елементи, каквито намира в почвата или получава чрез органичните торове. Не би могло да се каже точно какви количества от тези торове трябва да се употребяват, защото това зависи от съдържанието им в почвата – въпрос, отговорът на който може да даде лабораторният анализ. Все пак една ориентировъчна схема на торене ще ви бъде полезна.
Много е важно още преди засаждането с обработката на почвата, дълбока 25-30 см, да се внесат по 2-3 кг оборски тор или компост на квадратен метър. Най-добре е към органичните торове да се прибавят и по 10-12 кг двоен суперфосфат и 5-10 кг калиев сулфат, пресметнати също на квадратен метър. При самото засаждане в посадъчната ямка следва да се разхвърлят по още 1-2 кг оборски тор или компост, които се размесват с почвата. По-нататък през 2-3 години с есенната обработка на почвата е полезно също да се заровят по 3-4 кг на квадратен метър органичен тор. С есенната обработка се внася и по 10-12 г двоен суперфосфат (ако суперфосфатът е обикновен, количеството ще е около два пъти повече). Още в ранна пролет с обработката на почвата се внасят пак в такова количество фосфорни торове, както и калиеви – по около 10 г на квадратен метър. По това време се внасят и азотните торове – обикновено амониева селитра по около 10-12 г на квадратен метър. По-късно, но не и по-късно от средата на юни, едно подхранване с амониева селитра, горе-долу в същото количество, се оказва полезно за получаването на по-голям прираст, а също за образуването на повече цветни пъпки.
Трябва да имате, разбира се, предвид, че торенето не е единственото средство за доброто състояние на вашите розови храсти. От много голямо значение е и поливането, поддържането на почвата винаги с рохкава повърхност и чиста от плевели, както и опазването на растенията от болести и неприятели. Никога не забравяйте, че ако торенето не е съпроводено от поддържане на нормална влажност на почвата, то може да има обратен ефект.
Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и о...
Ако си засеете целина в началото на февруари в топъл парник, ще имате готов зеленчук през лятото – юли-август. Трябва да знаете, че семената никнат много бавно. За да се ускори поникването, може да ги...
Коледничето или още коледен кактус (Schlumbergera truncatus, синоним Zygocactus truncatus) също се подготвя за цъфтеж от октомври. Напомняме, че за разлика от други представители на семейството, колед...
Ако сте решили да премахнете от градината стари и ненужни дървета, най-добре е да направите това през зимата, когато падне дебел сняг. По този начин ще предпазите насажденията около дърветата от травм...