Лавандулата е голям род, който включва 28 вида многогодишни вечно зелени растения. За отглеждане в саксии се препоръчва т. нар. френска или испанска лавандула (L. stoechas), която произхожда от Средиземноморието. Силно разклоняващите се стъбла оформят малък полухраст с височина до 50-60 см. Късите линейни листа са покрити с множество ароматни трихоми, които им придават сиво-зелена багра. Дребните цветчета, устроени типично за устоцветните, са разположени на върха на разклоненията, в сбито класовидно съцветие. Особен чар придават разположените над съцветията, изправени нагоре брахтеи, наподобяващи кацнала пеперуда. Най-често обагрянето е в люляково, но сега има създадени сортове с бледо розови, сини, червени и други багри. Цъфтежът продължава от май до юли. Не рядко растенията цъфтят повторно в началото на есента.
За да се развиват добре, растенията изискват мястото да е добре огрявано от слънцето. Оптималната температура през лятото е около 25°С, а през зимата - 15°С. Изискванията по отношение на водата не са много големи. Полива се умерено, така че почвената смес винаги да е леко влажна. Растенията понасят сухия въдух в помещенията с парно отопление, без видимо да страдат.
Размножава се със семена
За да поникнат обаче, те трябва да преминат период на стратификация. Затова най-добре е да се засяват през есента. Ако сеитбата ще се провежда през пролетта, семената трябва да са престояли поне 40 дни в хладилник. В домашни условия най-добре е да прилага вкореняване на резници, особено ако сте се снабдили с някой от модерните сортове, защото така се гарантира запазване на сортовите белези. Резниците се вземат от едногодишни клонки. В долния край се почистват на 3-4 см от листа. Подреждат се в лека почвена смес в която половината е пясък. Съдът се покрива с полиетилен. Полива се редовно и се проветрява периодично, за да не започнат неприятни гнилостни процеси. При достатъчно топлина и влага, резниците се вкореняват за 30-40 дни. Засаждат се в саксии с почвена смес с алкална реакция, съставена от равни части варовита почва, листовка, добре разложен обарски тор и пясък.
На някой пазар може и да го намерите, но може да си го отгледате в двора. Наричат го още девесил или смил. Листата и корените му се използват като подправка в супи, варива, салати. Плодовете влизат в ...
Ананасът е сред най-впечатляващите южноамерикански плодови култури, прекрачили Атлантическата водна шир и намерили широки обятия в Азия, Австралия и Европа. Той е дете на не особено приятни екологични...
Една градина е истинска, ако в нея може да се откъсне от всеки вид зеленчук. Това е полезно за домакинята, но радва и окото. Не става дума за традиционните зеленчуци, които сме свикнали да виждаме в д...
В литературата по цветарство кротонът е по-известен като кодиеум. Той е един от най-желаните листнодекоративни видове, отглеждани в саксии. Цени се заради изключително красивите, едри кожести листа. П...
Как да се грижим за фаленопсиса