Платицериумът е особен вид папрат, произхождащ от умерените зони на Австралия. У нас е познат видът платицериум бифуркатум (Platicerium bifurcatum, а също и Platicerium alkikorne). Като саксийно растение се отглежда вече и платицериум гранде. Той е с по-големи размери и произхожда от Малайзия.
При добри грижи платицериумът може да достигне височина 40-60 и повече сантиметра. Устройството му е много по-различно от устройството на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят столони. Декоративният ефект създават два вида листа. Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около растението. Те са светлосиво-зелени до кафяви и нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Характерно за тях е и, че не образуват спори. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. По форма наподобяват рогата на елен, откъдето идва и другото латинско наименовани – алкикорне. Поради тази причина и у нас често растението се нарича еленови рога. Този вид листа са спороносещи.
За разлика от почти всички останали декоративни растения платицериумът не се отглежда в саксия. Достатъчно е през пролетта новообразуваните екземпляри да се отделят от майчиното растение и да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек хигроскопичен материал – торфен мъх, торф или дървесни стърготини. Най-добре е да се привърже с медна тел. Така оформената дървена „кошничка” се закачва на подходящо място, но се внимава да не се опира в стената и да не е изложена на пряко слънчево греене. Не след дълго светлозелените безплодни листа обхващат субстрата и той не се вижда.
Грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане. Тъй като субстратът запазва влагата дълго време, достатъчно е един път седмично растението да се потопя в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцеди добре, окачва се на определеното място. Когато въздухът в помещението е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. Ако през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично. Минималната температура не бива да спада под 10ºС.
Наименованието на растението произхожда от гръцката дума Kanna – тръстика, камъш. Към този род принадлежат ефектни листно-цъфтящи растения. В почвата те развиват дебели пълзящи коренища, които при няк...
Естествената среда на кавказката райска ябълка (Diospyros lotus) са районите на Кавказ, Средна, Мала и Централна Азия, Северен Китай и Япония. Тя представлява дърво, което може да достигне височина до...
Към средата на юли вече се засаждат късните домати. Поради високите температури, почвата предварително трябва да се полее, сади се по възможност в по-прохладни дни или в късните следобедни часове. Тов...
Нертерата, известна у нас с името „коралов мъх”, произхожда от Централна и Южна Америка. Родът съдържа 8 вида, от които се култивират два - нертера депреса и нертера гренадензис. Името на цветето на г...
8 практични съвета за стайните растения