При храстите китайския пришълец ще разпознаем под името дървовидна ружа. Сега през август и септември не сваляме поглед от цъфтящите храсти, достигащи размерите на дървета - 3 до 5 метра височина. Едрите красиви фуниевидни цветове през ранната есен са в разгара на цъфтежа си в бяло, розово, светло - до наситеносиньо и във виолетово. По-късно фунииките се затварят, за да се съхранят кръглите семенца в плодни кутиики, които узряват и се берат през октомври или ноември.
Семената на дървовидната ружа се сеят още през същия есенен сезон, за да не се налага допълнителна подготовка, ако отложим сеитбата за пролетта.
Хубавото на този храст или малко дърво е, че не е претенциозен към почвите. Ще го срещнем както на варовити, така и на каменисти почви. Незаменим е в градината, за да ни радва с красотата си през лятото и есента.
Грижи
От нас се изисква само да го настаним на завет и да разрохкваме от време на време почвата . Ако е много сушава годината, трябва да се полива понякога, макар че е много издържлив на засушаване. Хибискусът е много уязвим в млада възраст на ниски температури. Ако го опазим до две- три годишна възраст и не измръзне, той се калява и ще ни радва дълги години.
Ако сте си отгледали карфиол и някои глави не са наедряли както ви се иска, опитайте да ги накарате да понаедреят. Да ги държите на открито вече става невъзможно; поливане, подхранване, все едно, няма...
Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето....
Тъй като родните места на черния пипер са крайбрежните гори на Южна Индия, растенията обичат много топлина. В нашите предели на открито не могат да успеят, затова любителите ги отглеждат само в саксии...
Причина за това заболяване не са бактерии, гъбички или вируси, а недостиг на желязо в почвата. Желязо може да има и в излишък, но да не е в усвоима форма. Това най-често се случва във варовитите почви...
Акалифата цъфти през цялата година