Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Много читатели се обръщат към редакцията с въпроса как се приготвя шербет и какви са неговите съставки. Тук ще намерите отговор на този важен за производството въпрос. Всяко земеделско домакинство ...
Има го навсякъде из страната и понякога нанася сериозни щети. Напада предимно вишната и черешата, но от него може да пострадат сливите, кайсиите, прасковите, ябълките, че и някои други плоди дръвчета....
Тиквичките, засадени през май, са вкусни и предпочитани, но през есента са любим зеленчук. Те са ценна и диетична храна. Възможно е да се отглеждат като втора култура на освободените площи от ранни до...
Дървесинното гниене е сравнително често заболяване по възрастните костилкови дървета. Най-често се нападат сливите, черешата и бадема. Загиват върховете на клоните, листата са по-дребни и жълто-зелени...
Калина (офика)