Агапетесът от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до 1-1,50 м. Клонките му са дълги, гъвкави, увиснали или извити настрана, покрити с кафяви жлезисти влакънца. Листата са дребни, с къси дръжки. Те са кожести и блестящи и дори когато не цъфти, благодарение на тях агапетесът е красив и декоративен. Цветчетата излизат по едно или по две от листните пазви от декември до март. Те са тръбести, яркооранжеви или оранжево-червени с по-тъмен рисунък. Наистина приличат много на китайски фенерчета, под каквото име цветето е известно сред любителите. Далече от родните си места агапетесът рядко дава плодове, които представляват месести сини ягоди. Освен с красотата си той е интересен със своеобразния си резервоар за вода – удебеление в основата на стъблото.
За да цъфти обилно, агапетесът трябва да зимува в прохладно помещение с температура 12-15 градуса. Мястото му трябва да е добре огрявано от слънцето. С поливането трябва да се внимава, тъй като в “резервоара” се натрупва значително количество вода, която растението използва при нужда. През лятно-есенния период трябва обилно да се пръска с хладка вода, което може изцяло да направи поливането ненужно.
Тъй като е епифитно растение, което расте по клоните на дърветата, агапетесът се отглежда в малки съдове, съобразени с кореновата система. Почвата, в която се засажда, трябва да е рохкава, богата на въздух, съставена от борова листовка и кисел торф с добавка на малко пясък. Киселинността трябва да е pH 4,5 – 5. За да се аерира достатъчно почвата, съдовете трябва да са добре дренирани и с отвори по стените, които да пропускат въздух. Добре изглежда и расте и в плетени кошници. В периода на цъфтеж и активно нарастване добре се отразява подхранването веднъж седмично с инерални торове.
Размножаването става с полувдървенели резници, които се вкореняват в същата почва, в която се отглеждат възрастните растения. Младите растения започват да цъфтят след две години.
Тайните на успеха
Светлина: Нужно му е обилно и продължително слънчево огряване.
Вода: През лятото умерено поливане, през зимата оскъдно.
Влажност на въздуха: Нуждае се от редовно пулверизиране.
Подхранване: По време на растежа с минерални торове.
Иглолистните растения като туята и лъжекипарисът могат да се размножат чрез резници, които ще произведете сами. По този начин ще спестите много разходи, особено ако се нуждаете от растения за покриван...
Зеленчуците, които се отглеждат като втори култури изискват подходящо торене, което да бъде съобразено със специфичните климатични условия на летния сезон. Високите температури, голямото изпарение, ни...
Розетата заемат междинно място между белите и червените вина. Те са малко по-груби от белите, но по-слабо тръпчиви от червените. Имат впечатляващ розов цвят с лек жълтеникав оттенък. За пръв път роз...
Лозарите често със страх оглеждат зреещото грозде. Защото знаят - харесат ли го осите, асмите ще служат само за сянка. Но обикновената оса (Vespa vulgaris L.) напада също и повечето овощни градини с я...
Хиерациум (миши уши)